Нощем с червените шпиони

Ханс Корн има няколко самоличности. Като реална личност живее някъде във федералната провинция Тюрингия. Притежава и фалшифицирана лична карта от ФРГ. Не разрешава на никого да го снима, не бива да бъде цитиран, нито пък къщата му - описвана. Ханс Корн е оперативен псевдоним. През годините на поделена Германия Ханс Корн е под прикритие, като  работник в лесничейство. Той е един от няколкото десетки каналджии, работили за Щази. Много е трудно да се открие бивш каналджия. Камо ли пък някой, който да е готов да говори.

Каналджийството е неотменна съставна част на системата за шпионаж. Външното разузнаване на ГДР се стреми да се среща с агентите си на собствена територия, без да събуди вниманието на западните служби. За шпионите и сътрудниците на Щази е обаче много сложно да преминават незабелязано границата. За да се осъществяват тези "командировки", е имало около 60 презгранични канала по германо-германската граница, обслужвани от хора като Ханс Корн.

Граничен канал из гъсталаците

"Граничен канал" звучи за мнозина като подземен тунел или ръждясала порта в бодливата тел. В действителност обаче тези канали са били фактически невидими. По правило командването на граничния участък е било уведомявано в навечерието на операци, за да опразни отсека си в определено време. Противопехотните мини в тези конкретни отсечки по границата били изцяло отстранявани.

На Ханс Корн се обаждали за предстоящи операции. Няколко часа по-късно с кола го вземал регионалният началник на отдел ХVІ на Главното управление на Външното разузнаване. Въпросният отдел отговарял за каналите през границата. В багажника на автомобила се намирала униформа на гранични войски, която Ханс Корн навличал. Под униформата носел небиещи на очи панталони и риза, които да могат да минат за западногерманско производство. За всеки случай жена му отшивала всички етикети на производителя.

Ако човек се разрови из документите, може да открие, че пътеките към каналите са много точно описани. Често с координати и топографски карти, на които са нанесени наклоните и водоемите. Ето защо местата, през които са преминавали шпионите, могат да бъдат откривани и в наши дни. Те също са с конспиративни наименования като "Котка", "Щука" или "Дърво". За две от тези пътеки отговарял Ханс Корн.

Униформата била необходима въпреки тъмнината: в случай, че цивилно лице от околностите се заблуди в гората, друг цивилен би направил повече впечатление от мнимия граничен полицай. Стигайки до заграждението, Корн скривал униформата в гората. Защото само след секунди щял да се озове на запад.

Началникът му развивал гайките на загражденията с ключ, двамата огъвали бодливата тел. Ханс Корн сам преминавал през дупката, след което се скривал в храст, за който имало уговорка и чакал. От запад границата почти не се охранявала.

Вие напускате ГДР!

Баварската гранична полиция само спорадично патрулирала из гъсталаците. Западното облекло и западногерманската лична карта били предназначени за в случай, че Ханс Корн бъде спрян от западен патрул. При разкриване са го заплашвали няколко години затвор, но никога не бил заловен.

За разпознаване на агента си имало цял ритуал: агентът на Изтока, идващ отвъд западната граница, винаги носел ключ, а Ханс Корн - катинара, към който пасвал този ключ. Или пък обратното. Трудно е двама души да се срещнат на точно уреченото място в гората, но Ханс Корн винаги се справял бързо. Можел да различава шума, издаван от дивеч, от звуците, издавани от човек. След което двамата се връщали към мястото, където началникът ги очаквал с инструментите, за да затвори след тях пролуката в заграждението. 

Стабилен, мълчалив, верен на системата

Ханс Корн е придружавал не само агенти, завръщащи се на Изток, а е извършил и десетки пробни акции, с цел подобряване на стратегията. Приемал поръчки за куриерски услуги, с помощта на подправената си западногерманска лична карта прекарвал през границата конспиративна кореспонденция в огромни количества. Пътувал из Бавария или до Западен Берлин, за да намира квартири на агентите. Три-четири път годишно бил в услуга на Щази, твърди сега. Поне по 6 пъти е записано в досиетата.

Каналджиите са били част от парадокса, наречен ГДР: в услуга на държавата те са бири принудени да мамят системата за сигурност, създадена от същата тази държава. А Ханс Корн бил идеален за тази работа. Познавал отлично гористата гранична местност. Бил едър, стабилен и мълчалив. Играта на агенти му харесвала. Освен това бил достатъчно верен на системата, за да не избяга сам при някоя от многобройните възможности, които му се предоставяли.

Днес Ханс Корн е вече на години. Обича жена си, автомобилите и играта на карти. Селцето, където живее, е съвсем малко, но децата, съседите и роднините не знаят нищо за някогашната му секретна дейност. След рухването на стената посетил всички канали, през които е преминавал едно време, като взел със себе си и жена си. По тези места имало много гъби...

АГ, ШпО, ДПА, В. Шопов, Редактор: Б. Узунова