Насилие и етнически произход

Кемал пращи от тестостерон и винаги е готов за сбиване. Образът на Кемал е чисто клише - клишето за младежа с чуждестранен произход, който още при първия неодобрителен поглед се чувства засегнат и започва да раздава юмручно право. В действителност младежите с миграционен произход в Германия не са по-склонни към насилия и престъпност от германските си връстници.

Това сочат резултатите от една дългогодишна студия на университета в Мюнстер, посветена на младежката престъпност. "Престъпността няма връзка с етническия произход", подчертава криминологът Клаус Бьорс. Затова пък е тясно свързана със социални и образователни дефицити - сочи още студията.

От 2002 година насам учените по веднъж годишно са анкетирали общо 3400 младежи. Последната анкета е била през 2013-та. 40% от анкетираните момичета и момчета са с миграционен произход, от тях - около 20% - от турски произход.

По думите на Бьорс младежите от турски произход се придържат много силно към някои традиционни ценности и нямат големи проблеми с алкохола, който иначе играе значителна роля в младежката престъпност. Турските момичета, на свой ред, правели впечатление с по-голямата си склонност да се подчиняват на родителската воля, в сравнение с германските си връстнички.

По-добри шансове за интеграция

През 1990-те години различните социални изследвания, посветени на младежката престъпност, достигаха до други изводи. Тогава беше установено, че делът на младежите с криминални увлечения е по-висок сред децата на мигрантите. "В Дуисбург сега ние за първи път отчитаме факта, че различията вече не са съществени", казва Бьорс. Криминологът обяснява тези промени с увеличаването на образователните шансове за децата на мигрантите и по-добрата им интеграция.

Друг резултат от новата студия сочи, че 84% от момчетата и 69% от момичетата, (без значение от какъв произход) поне веднъж са извършвали накауземо деяние до навършването на 18-годишна възраст. В повечето случаи става дума за кражба от магазин, която пубертиращите младежи осъзнават като доказателство за смелост. Според криминолога Бьорс става дума само за кратки фази от развитието, които отминават от само себе си - без да има нужда от намеса на полицията или правосъдието.

Истинският проблем са активните извършители на престъпления, на чиято сметка се записват близо половината от всички младежки криминални деяния и над една четвърт от насилията. Става дума за около 6-8% от младежите, при които има нужда от външна намеса. Причините за тяхното поведение са различни: безразличие от страна на родителите, насилия в семейството, дружене с младежи с криминални прояви - всичко това може да доведе до "престъпна криера".

Суровите наказания - контрапродуктивни

В подобни случаи училището и родителите остават почти безвластни да повлияят положително. "С тази задача трябва да се заемат хора, които са специално обучени. Става дума за социални работници, които целенасочено да работят с младежите - да се опитат да ги откъснат от обичайното им улично обкръжение, да им покажат други възможности за прекарване на свободното време и модели на по-различно житейско поведение.

Трябва да се каже и това, че не всеки младеж с криминални прояви си остава престъпник завинаги, пояснява още криминологът Бьорс и добавя, че с времето, повечето от младежите сами се връщат в "правия път". За да стане това възможно е важно младият човек да има обкръжение от хора, които са правилно социализирани, както и да има стабилна работа.

Опитът на социалните работници показва, че повечето от младежите с криминални прояви автоматично се разделят с тази част от живота си към 30-тата си година. Суровите наказания са контрапродуктивни, единодушни са повечето експерти. "Колкото по-сурови са наказанията, толкова по-голям е рискът от рецидив", казва Бьорс и добавя, че престоят в затвора поставя младежите в неблагоприятно обкръжение, където те се научават на истинска престъпност от останалите затворници.