Германия и чужденците

Днес над 230 милиона души живеят извън родните си страни. Според данни на ООН, Съединените щати приемат най-висок брой мигранти, а на второ и трето място се нареждат съответно Русия и Германия.

През 2013-та броят на мигрантите на територията на Федералната република е 9,8 милиона. Те се разделят на няколко различни групи. В едната от тях попадат кандидатите за политическо убежище, както и хората, които вече са получили такова. Впрочем, според т.нар. "Правило Дъблин II", кандидатите за политическо убежище подават молба в първата държава от ЕС, чиято граница прекрачат. В Германия кандидати за убежище, вписващи се в това правило, пристигат само със самолет, тъй че броят им е обозрим.

В другата голяма група влизат онези емигранти, които пристигат в Германия по семейни причини или пък за да работят. Самите трудови мигранти също се делят на различни подгрупи. Гражданите от ЕС например могат да работят в Германия без никакви особени процедури – според принципа за свободното придвижване на хора. До края на тази година за българите и румънците все още има известни ограничения, но от 1-ви януари 2014 те също ще имат пълен достъп до германския трудов пазар. За гражданите на страни извън ЕС пък важат различни правила и изисквания.

Бедността ги гони в Германия

Съществува и една особена група пришълци, за които в Германия напоследък се пише особено често: става въпрос за т.нар. мигранти по бедност. В тази група попадат главно пришълци от Югоизточна Европа, които фактически наистина бягат от бедността в своите страни. Една част от тях идват от бившата Югославия и подават молба за политическо убежище. Техният брой многократно нараства през есенните и зимните месеци, тъй че германските власти общо взето са наясно, че тези хора гледат просто да презимуват в Германия. Молбите им за убежище в повечето случаи се отхвърлят като неоснователни, но по мълчаливо съгласие властите ги връщат в родните им страни едва напролет. Друга част от тези т.нар. мигранти по бедност идват от България и Румъния. Много от тях търсят работа, други обаче се препитават от детските надбавки, а напоследък – и от помощите за безработни, което представлява сериозен финансов проблем за германските общини.

Много от мигрантите, които живеят в Германия, отдавна са станали и германски граждани. Други пък са дошли преди броени седмици - част от сирийските бежанци например. Впрочем, през тази година се очаква броят на кандидатите за политическо убежище в Германия да достигне 100 хиляди, а това би било значително увеличение в сравнение с 2012. Днес в тази група най-голям е броят на сирийците – от 2011 досега те са станали над 20 хиляди. След това се нареждат сърбите (1553) и македонците (999), както и хора от Еритрея, Афганистан и Египет.

Германският опит и България

През последните години общият броят на новопристигналите мигранти в Германия е почти равен с броя на онези, които си заминават от Федералната република – и в двата случая става въпрос за около 600-700 хиляди души годишно. Най-голям е броят на пришълците от Средна Азия, както и от Средна и Югоизточна Европа или с други думи: от някогашния Източен блок.

Германия вече има доста дълъг опит в интегрирането на различните групи мигранти - опит, от който би могла да се поучи и България. Става дума например за ясните процедури за даването на политическо убежище, които функционират бързо и в същото време не претупват проверката на всеки отделен случай. Важно е и хуманното отношение към тези хора, повечето от които не са напуснали току-така родните си страни, а бягат от граждански войни, преследвания, репресии и изтезания. Освен това доколкото може на тези хора би трябвало да им се осигурят нормални условия за живот, медицинско обслужване, образователни курсове, а в по-далечна перспектива – да им се даде възможност и работят. И накрая – нужен е мъдър и бавен диалог с гражданите, за да се разсеят предразсъдъците и подозренията, за да могат хората наистина от сърце да приемат тези измъчени души.

Страхът от радикалния ислям

В Германия един от най-големите предразсъдъци спрямо мигрантите е свързан с една определена група - тази на мюсюлманите. Мнозина се страхуват от разпространение на радикалния ислям. Впрочем, в страната наистина живеят и радикализирани млади мюсюлмани, някои от които пътуват до Пакистан или други ислямски страни, където често пъти участват в различни видове обучение. Само че тук става въпрос за една сравнително малка група. А и Федералната служба за защита на конституцията внимателно следи дейността на предполагаеми ислямисти в Германия.

Тези дни германските медии разпространиха новината, че един млад футболен талант - 20-годишният Бурак К. - е загинал при експлозия на бомба в Сирия. Бурак между другото е бил в юношеските и младежки национални селекции на Германия и всички са очаквали от него стремителна футболна кариера. Вместо това обаче той се включил в редиците на ислямистите, борещи се срещу Асад в Сирия. Според германските медии, близо 200 германски ислямисти са поели по същия път и се събират в специален лагер в Северна Сирия. Списание "Шпигел" се позовава на поверителен доклад на германската Служба за защита на конституцията, която внимателно следи процесите. Според службата, в момента тъкмо Сирия "е най-привлекателната дестинация за германските джихадисти". Шефът на службата Ханс-Георг Маасен се опасява и от това, че един ден част от тези радикализирани млади хора ще се завърнат в Германия със съответния терористичен "багаж". Според приблизителните изчисления, в момента в Сирия се бият близо 1000 млади мъже, които идват от страните в ЕС.

В същото време мнозинството мюсюлмани в Германия са далеч от радикализма. И цялото общество полага сериозни усилия те да живеят свободно с вярата си. Тези усилия включват например официално изучаване на исляма в някои училища и университети, непрекъснат диалог между политиката и представителите на ислямските общности и всевъзможни мерки за интеграция на новопристигналите чужденци.