Най-най-най-последен шанс
Коментар от Бернд Ригерт:
Помните ли американския филм „Омагьосан ден”, в който главният герой попада в изкривения свят на един непрекъснато повтарящ се ден? Точно така се чувстват политиците в Брюксел. Представителите на еврозоната с много охкане и пъшкане успяха да се споразумеят за последен опит да вкарат в пътя бунтовна Гърция. Никой не знае дали този опит ще излезе успешен. В караницата с крайнолевия гръцки премиер Ципрас досега бяха поставяни какви ли не срокове, крайни срокове, дори най-най-крайни срокове. Как при това положение да повярваме, че новият краен срок до неделя наистина ще сработи и ще даде някакъв ефект?
Пълен назад?
Резултатите от референдума, на който гърците взеха фаталното решение да отхвърлят втората спасителна програма, ще бъдат игнорирани. Спасение се очаква от нова, трета и много по-мащабна спасителна програма, която обаче ще стартира само при определени условия. Ако се вгледаме внимателно в критериите на тази програма, които са законово скрепени, ще установим, че всъщност те са дори още по-строги.
Ципрас в момента триумфира у дома си като победител на референдума, но как ли ще успее да убеди хората в страната си, ако приеме точно тази програма? Дали парламентите на държавите от еврозоната ще се съгласят през следващите две години да отпускат още милиарди? И може ли изобщо да се има доверие на безотговорния гръцки премиер, който наскоро обруга кредиторите си като „изнудвачи”?
Всичко това ще стане ясно до неделя. Дотогава трескаво ще се работи, а Гърция трябва да представи различни молби и документи. Дали изобщо ще успее? Дори ако приемем, че ще се справи, документите трябва да бъдат обработени светкавично. После Еврокомисията съвсем между другото е длъжна да оповести, че стабилността на еврозоната е в опасност. Защото само при това условие може да се използва помощният фонд, известен като ESM. Досега Еврокомисията неуморно повтаря, че гръцката криза не е заплаха за еврото - и изведнъж до неделя ще трябва да се извърти на 180 градуса. Дори само този пример показва, че цялата акция по спасяването на Гърция не е стъпила върху солидна основа. Едва в последния момент стратезите от Берлин и Париж извадиха от цилиндъра на фокусника този последен шанс за Атина.
Ако двете страни бяха проявили добра воля, още през април можеше да се водят сериозни преговори за очевидно нужната спасителна програма. Гръцкото правителство, което доведе страната си до ръба на пропастта, носи цялата отговорност за сегашното трескаво бързане. Алексис Ципрас се пребори за един най-най-последен шанс за преговори, като непочтено използва за заложници гръцките пенсионери, които не могат да си получат пенсиите. Ако и сега не се възползва от този шанс, излизането на Гърция от еврозоната е просто неизбежно.
Досега държавните и правителствените ръководители на страните от еврозоната дори не са обсъждали варианта за временни помощи за банкрутирала Гърция. А тези временни помощи ще са необходими - иначе Гърция няма от какво да живее през седмиците, които ще са нужни за преговорите по новия помощен пакет. В момента не съществува нищо друго, освен надеждата, че за времетраенето на тези преговори ЕЦБ ще продължи да снабдява със свежи пари разорените гръцки банки. Този план също си е чиста авантюра.
Две лъжи
Преди референдума Ципрас обеща на избирателите си, че до вторник ще има споразумение с кредиторите, а в сряда ще отвори банките. И двете обещания си останаха неизпълнени. Държавите от еврозоната за пореден път стиснаха зъби, преодоляха гнева си и стартираха пореден опит да задържат гърците в еврото. И вече стават почти смешни с непрестанните си срещи на високо равнище и денонощни заседания на финансовите министри.
Ако в неделя не бъде постигнат резултат, Гърция е вън от еврозоната. „Най-после!” - радостно ще възкликнат мнозина. И донякъде ще са прави - независимо от непредвидимите последствия за Европа.