Защо те се справиха, а гърците не могат?

Ирландия, Испания и Португалия се възползваха от помощта на европейските им партньори и в крайна сметка преодоляха кризата. Те също бяха задлъжнели до шия, но намериха общ език с кредиторите и с помощта на спешни заеми и структурни реформи успяха да тласнат икономиките си към растеж. И на тях им беше трудно, но успяха.

Защо изпаднаха в криза?

Ирландия беше втората страна от еврозоната (след Гърция), ударена тежко от кризата. За разлика от Гърция обаче, не бюджетни проблеми изправиха страната пред държавен фалит, а огромните частни задължения. В годините на икономическия бум ирландските банки раздаваха лекомислено кредити - най-вече в строителния сектор, което доведе до балон на пазара за недвижими имоти. Когато през 2008 година той се спука, правителството се видя принудено да даде гаранции за банковите задължения и така да предотврати срив на банковата система. Само за спасяването на Англо-Ирландската банка държавата похарчи 30 милиарда евро. В същото време започнаха да намаляват приходите в бюджета, тъй като проблемите в строителния бранш повлякоха надолу цялата икономика на страната.

По подобен сценарий се развиха нещата и в Испания: в годините на строителния бум в страната се строяха по 800 хиляди нови жилища годишно, а в рамките на десетина години недвижимите имоти поскъпнаха тройно. Но и тук почти всичко се плащаше с кредити - през 2008 година частните задължения бяха двойно повече от БВП на страната. Когато цените на имотите са сринаха, много от длъжниците фалираха и повлякоха със себе си цялата икономика. А държавата изведнъж трябваше да плаща 32 милиарда евро годишно за помощи за безработните.

Проблемите на Португалия бяха от друго естество. След въвеждането на еврото през 2002 година, в страната продължиха да влизат свежи капитали, но това не доведе до по-висока производителност. Индустрията не произвеждаше достатъчно, а държавните разходи растяха постоянно. Както твърдят наблюдатели, Португалия твърде дълго е поддържала социални услуги, за които не е имала пари. Така държавата бързо задлъжня, доверието на международните кредитори се срина, кредитният рейтинг на страната започна да пада неудържимо, а лихвите по кредити от свободните финансови пазари достигнаха невъзможните 15 процента.

Как се оттласнаха от дъното?

През ноември 2010 година Ирландия се обърна за помощ към европейските институции и МВФ и получи от тях 68 милиарда евро спешни кредити. Паралелно с това редица банки бяха одържавени, а правителството прие програма за строги икономии - съкратени бяха заплатите на държавните служители, ставката на ДДС беше вдигната, а много от социалните придобивки бяха съкратени.

Испания също получи щедро финансиране от ЕС. Но тъй като държавата не влезе под европейския спасителен чадър, Брюксел нямаше право да контролира реформите, предприети от испанското правителство. Мадрид все пак ги осъществи - и си навлече гнева на испанците.

През май 2011 година финансовите министри от ЕС одобриха програма за спешно финансиране на Португалия, която стана третата страна от еврозоната - след Гърция и Ирландия, потърсила спасение под европейския чадър. До 2014 година Португалия получи от ЕЦБ и МВФ общо 78 милиарда евро, а в замяна Лисабон се ангажира да намали заплатите в публичния сектор, да съкрати много от услугите в социалната сфера и да вдигне ставката на ДДС. Увеличена беше и данъчната тежест.

Къде са днес?

Три години по-късно - през май 2014 - Португалия излезе от спасителния чадър, а икономиката започна отново да нараства, макар и с темпове от порядъка на по-малко от 1 процент. Днес Португалия продължава да е най-бедната от всички западноевропейски държави.

За привържениците на политиката на строги икономии като средство срещу кризата Ирландия е нещо като единица мярка за успех: през 2013 година Ирландия излезе от спасителния механизъм на ЕС, а през 2014 година икономиката на страната постигна ръст от близо 5 на сто - повече, отколкото в която и да било друга страна от ЕС. Днес БВП на Ирландия се е върнал на нивата отпреди кризата, а хората от ръководството на Англо-Ирландската банка, която едва не причини държавен банкрут, отговарят за деянията си пред съда. Срещу тях се води най-големият съдебен процес в историята на страната.

През януари 2014 изтече срокът на помощната програма за Испания, която беше на стойност 40 милиарда евро. През тази година правителството очаква икономически ръст от близо 3 процента. В същото време обаче почти всеки четвърти испанец продължава да е без работа. А партиите, които отхвърлят политиката на строги икономии, печелят нови и нови избиратели.