Моллите и човешките права

Предлагаме Ви гледната точка на наблюдателя на седмичника "Ди Цайт" Йозеф Йофе:

Иранският държавен глава Махмуд Ахмадинеджад държи злостна реч срещу евреите и срещу Израел; представителите на Франция и други 22 страни, които за разлика от Германия не бойкотираха женевската конференция против расизма, напуснаха залата в знак на протест.

И с право, тъй като речта на иранския президент бе чиста проба расизъм. Неговата цел не бе да разкритикува или осъди една или друга политика на Израел, заслужаваща критика или осъждане, а да повтори две съвременни версии на класическия антисемитизъм. Първо, холокостът бил мит и измишльотина, използвана за политически цели, и второ - ционизмът бил чудовище, чиито пипала обгръщали света с неудържима сила. По-рано ционизмът бе наричан "световен юдаизъм".

Инсценировката на изнасянето на речта

Театралната драматургия на един коварен проповедник на омразата като Ахмадинеджад породи театралната реакция на неговите 23-ма критици от ЕС. Той едва бе свършил речта си и те отново се завърнаха на местата си в пленарната зала - където останаха до края на конференцията на ООН.

Щеше да бъде по-добре, ако изобщо не бяха отишли в Женева - както постъпиха САЩ, Германия, Австралия, Полша, Чехия, Холандия, Италия. Във всички столици по света се знаеше предварително какво съдържа женевската програма: ритуалното заклеймяване на Израел.

Така че щяха да направят по-добре, ако си бяха спестили разходите. Понятният контрааргумент гласи, че сцената не трябваше да се оставя само на Ахмадинеджад, че трябваше да се даде гласност на собствените позиции. Само че защо би трябвало Западът (а в случая това понятие включва също Япония и Южна Корея) да участва в един форум, където се подлага на гавра онова, което съставлява сърцевината на Запада - либералната демократична правова държава.

Кой е виновен?

Проблемът започва още със Съвета за човешките права на ООН, който организира конференцията в Женева. В този съвет влизат такива страстни застъпници на човешките права като Ангола, Нигерия, Китай, Русия, Саудитска Арабия, Пакистан и Куба.

Да се обсъждат човешките права с такива държави е все едно да се обсъжда с една котка вегетарианството - безсмислено. Котката ще намери хиляда причини за месоядството си: това спадало към свещената национална традиция на котките, това било добре за природата и изобщо какво разбират хората от истинската котешка природа?

Затова подобни форуми трябва да се избягват по принцип. Това са диалози на глухите, ритуали на безпомощността, сцени за изявата на агитатори от сорта на Ахмадинеджад. Класическите дипломатически срещи са успешни, когато доведат до компромис. Що за компромис би могъл да се пръкне, когато демократи преговарят с тоталитаристи за човешките права? Меркел с право отказа да отиде в Женева.