Миниджоб или защо милиони германци работят на няколко места

Петък вечер. Керстин Шмид* се прибира вкъщи. Поредната 40-часова работна седмица е зад гърба ѝ. Тя готви набързо нещо за двете си деца, преоблича се, почива няколко минути и... отново отива на работа. 43-годишната служителка в адвокатска кантора работи и през уикенда. Като гардеробиерка. Защото със заплатата си от кантората не може да издържа семейството си. "От десет години постоянно работя на няколко места. Парите просто не стигат за трима души", казва тя в разговор с ДВ.

Предимствата на т.нар. "миниджоб"

Керстин Шмид е една от онези над 3,4 милиона германци, които днес работят на няколко места. А през 2003 година броят им е бил 1,4 милиона. Повечето от тези хора имат основна професия - от тази заплата се удържат социалноосигурителните вноски. А втората им работа е обикновено в рамките на т.нар. "миниджоб" (почасова работна дейност) - за не повече от 450 евро месечно.

"Предимствата на този вид работа са особено важни. Първият т.нар. "миниджоб" (Minijob), който упражняват трудещите се като допълнителна дейност, е напълно освободен от данъци. И това е особено привлекателно за много хора", посочва Енцо Вебер от Института за изследване на трудовия пазар. 

Най-честата причина, поради която германците започват втора работа, е нуждата от повече пари. Керстин Шмид например печели в адвокатската кантора 2 600 евро бруто. След данъци и осигурителни вноски ѝ остават чисто 1 650 евро. "Половината отива за наема", споделя тя. Керстин Шмид никога не е получавала издръжка за децата си от бившия си партньор. Затова и винаги е работила на няколко места. Като келнерка, касиерка или гардеробиерка. "При това не става дума за някакъв лукс, за пестене или отпуска, а за оцеляване", казва тя в разговор с ДВ.

"Няма точни данни за броя на хората, които работят на няколко места от чисто финансова нужда. Преди всичко хората в сектора на услугите, в сферата на възпитанието, здравеопазването и в социалната сфера често работят на повече от едно място", казва Енцо Вебер. "Така те могат да изкарат допълнително по няколкостотин евро месечно", добавя той.

Не винаги става дума само за пари

Експертът обаче подчертава, че при т.нар. "миниджоб" не винаги става дума само за пари. Има и други фактори, които допринасят за бума на този вид работа. Все повече хора работят на непълен работен ден и имат повече време за допълнителна работна дейност. Други трудещи се пък търсят промяната и се захващат с втора работа, която им е по сърце. Като Натали Дедерихс, която работи основно 32 часа седмично. Шест нощи в месеца тя помага и в едно общежитие за хора с психически увреждания. Започнала е тази допълнителна работа още по време на следването си. "С времето се привързах много към колегите и към обитателите на общежитието. Не става въпрос само за пари", казва тя.

Германия е една от малкото страни с толкова много трудещи се на повече от едно работно място. "Ако погледнем развитието в Европа, ще видим, че Германия е първенец в това отношение. Такъв ръст на допълнителна трудова заетост няма в нито една друга европейска страна", казва Енцо Вебер. Той обаче гледа критично на данъчните облекчения, които правят т.нар. "миниджоб" толкова привлекателен.  "Хората обикновено не плащат пенсионни осигуровки и за своя "миниджоб", а това не е особено добър вариант", казва експертът.

Т.нар. "миниджоб" е особено привлекателен и за хора, които искат да си позволят нещо по-скъпо - отпуска, ресторант или някакво хоби. Като Мелани Н. от Бон. Тя работи на пълно работно време в адвокатска кантора, а през уикенда помага в една дискотека. Т.нар. "миниджоб" ѝ дава допълнителна сигурност, признава тя. "Хубаво е да знаеш, че можеш да заделиш малко пари настрана. Това ти осигурява финансова независимост и не ти се налага да цепиш еврото на две", казва тя в разговор с ДВ.