Работиш, но пак нямаш пари: не само в България

Германската минимална работна заплата е една от най-високите в Европа. До края на 2018-та година работещите на минимална работна заплата на пълно работно време са получавали около 1500 евро бруто на месец. От 1 януари 2019 минималната работна заплата се увеличи с 35 цента на час. А това означава, че от тази година германските работодатели трябва вече да плащат най-малко 9,19 евро на час. Или 1592 евро на месец при 40-часова работна седмица. Като цяло Германия стои добре на общия европейски фон. Засега не може да достигне първенеца Люксембург, но пък е далеч от долните места.

В Люксембург минималната работна заплата вече е 2070 евро бруто на месец. На другия полюс е България - с минимална работна заплата от 560 лева на месец (около 265 евро) или 3,37 лв на час. В съседна Румъния става въпрос за почти двойно повече. Там минималната работна заплата е в размер на 445 евро на месец или 2,65 евро на час. 

Стигат ли тези пари за нормален живот?

Тези класации обаче не ни помагат да разберем как се живее действително с минимална работна заплата в дадена страна. Затова екип на Дойче Веле реши да анализира доходите на хората в 22-те европейски страни, в които важат законови рамки за минимална работна заплата. Изследването е извършено въз основа на данните от 2017 година и цели да даде отговор на въпроса: В кои страни трудещите се са застрашени от бедност, въпреки че работят на пълно работно време?

При старата минимална почасова ставка в Германия, която възлизаше на 8,84 евро, работещият на пълно работно време (неженен, без деца) получаваше 1110,50 евро нето, т.е. след приспадане на данъци и социални осигуровки. Това не е никак много. Само 14,40 евро делят тези доходи от официалния праг на бедността. За застрашен от бедност в ЕС минава този, който получава по-малко от 60% от средната заплата в съответната страна. Тоест прагът на бедността отчита само относителната бедност. Този, който е беден в Германия, е беден в сравнение с типичния германец. Но в сравнение с един типичен румънец, той получава значително повече пари на месец. Прагът на бедността показва къде се позиционират работещите на минимална работна заплата в своето общество. И дали могат да поддържат нормален жизнен стандарт в своята страна?

За работещите увеличаването на минималната почасова ставка с 35 цента не променя много ситуацията. При пълно работно време увеличението съставлява нето около 20 евро на месец. А това е малко над прага на бедността и твърде далче от средния месечен доход. 

Кой е най-силно застрашен от бедност?

Общият месечен доход, след данъчни и социални удръжки, се нарича наличен доход. На тази база ЕС изчислява и прага на бедността. А тук Германия се нарежда на опашката. Само Естония и Латвия са по-назад от нея. В тези страни работещите на пълно работно време, които получават минимална работна заплата, минават за застрашени от бедност. Но дори и в Люксембург, страната с най-висока минимална работна заплата, трудещите се са малко над прага на бедността - защото там разходите за живот са по-високи.

Най-тежко е положението в Румъния и България. През 2017 прагът на бедността за еднолично домакинство в Румъния е бил само 137 евро на месец. Румънската минимална заплата при пълно работно време все пак е гарантирала два пъти повече. Въпреки това в Румъния абсолютната бедност е широко разпространена. По данни на ЕС, почти една трета от населението не може да си позволи покупката на нови дрехи. И в България положението е тревожно: според най-новите данни (2019 година), границата на бедността е 348 лв, а минималната работна заплата на пълно работно време е 560 лв.  

Същевременно в това отношение Великобритания се представят много по-добре от Германия. Във Великобритания например минималният месечен доход е с цели 650 евро над прага на бедността. Това се дължи в голяма степен на високите социални помощи, на които имат право работещите на минимална работна заплата. Те получават надбавки върху заплатата, финансова помощ за жилище и плащат по-ниски данъци. Сходна е и ситуацията в Холандия.

В Германия е обратното: работещите на минимална работна заплата имат високи удръжки от заплатата. "И това е проблем за много германски работници с ниски трудови възнаграждения. Дори и при много ниски доходи, осигурителните вноски в Германия са много високи", казва Барбара Биндер от Института за технологии в Карлсруе, която проучва неравенството в доходите.

Кой получава минимална работна заплата?

"За съжаление, в Германия се знае твърде малко за профила на работещия на минимална работна заплата", споделя Барбара Биндер. Известно е обаче, че жените, младите, хората с увреждания, етническите малцинства и нискообразованите са значително по-често лошо платени. И днес в Германия до 60% от работещите на минимална работна заплата са жени.

Има и друг проблем: в Германия има и много хора хора, които не работят на пълно работно време. А те, особено, ако са на минимална работна заплата, трудно свързват двата края. Всъщност, почти половината от германците на минимална работна заплата работят по няколко часа седмично за максимум 450 евро на месец. Други 30 процента работят на непълно работно време. Ситуацията е особено тежка за домакинствата с деца.

Германското правителство изчислява, че минималната работна заплата не е достатъчна за покриване на жизнените разходи за самотни майки или самотни бащи, дори и при пълно работно време. И Германия не е единичен случай в това отношение. Едно румънско семейство с две деца има нужда от най-малко от 710 евро на месец за покриване на всички необходими разходи, според резултатите от анкета на "Clean Clothes Campaign" сред работниците в шивашката промишленост. Според КНСБ пък, в началото на 2018-та година, едно четиричленно българско семейство се е нуждаело от 2325 лева на месец, за да живее нормално.