Мазнините ни правят и по-сити, и по-доволни

Мазнините съдържат важни хранителни вещества, които имат многобройни задачи в тялото. Така например от тях се образуват тъканните хормони, които регулират кръвното налягане и действат противовъзпалително. Мастните тъкани са съставна част на мозъка, а и всички нервни клетки в останалата част на тялото имат защитна мастна обвивка. Ако при храненето не се приемат достатъчно мазнини, възникват проблеми. Освен това мазнините са важен доставчик на енергия.

По отношение на това колко мазнини трябва да съдържа храната, не съществува обща препоръка, която да важи за всички. Но досегашните твърдения, че само 30 процента от приеманите дневно калории трябва да се състоят от мазнини и 40 или повече процента от въглехидрати, вече не важат. Тъй като колкото по-малко се движи човек и колкото повече над нормата е теглото му, толкова по-проблематично е храненето с повече въглехидрати. В такива случаи 40 или дори 50 процента от приеманите дневно калории трябва да идват от мазнините.

Делът на мазнините в храната намалява от 30 години насам. Което се балансира с въглехидратите, т.е. приемат се повече калории. Така например малките порции на много продукти от бяло брашно съдържат много калории. Но пък не осигуряват ситост, тъй като тази храна има нужда от по-малко място в стомаха. А сигналът "сит съм" идва едва когато стомахът е пълен. Затова като цяло ядем повече, щом храната е пълна с рафинирани, концентрирани въглехидрати.

Може ли чрез мазнините да се отслабне?

Да, но това важи само за хората, които дотогава са се хранили предимно с въглехидрати. Ако храната съдържа повече мазнини, сме не само по-сити, но и по-доволни и ядем по-малко.

Правилното хранене трябва да включва и белтъчини, и вода, и баластни вещества. Наред с месото, рибата, яйцата и млечните продукти, на трапезата трябва да има и зеленчуци, салати, плодове, гъби, ядки и варива. Най-добре е да се ограничи приемането на богати на въглехидрати гарнитури като спагетите или кнедлите. Определено непрепоръчителни са подсладените напитки. Средно само чрез тях хората приемат дневно между 200 и 300 калории. Много по-добре е да се пие чиста вода.

А дали наистина има добри и лоши мазнини? Трябва да се има предвид, че животинските мазнини не се различават радикално от растителните. Дори и свинското месо съдържа много от добрите мазнини /ненаситени мастни киселини/, които уж се приписват само на растителните мазнини. И голяма част от наситените мазнини не е нездравословна, тъй като те допринасят за ръста на "добрия" холестерин, който защитава кръвоносните съдове. Докато въглехидратите само понижават неговото равнище. Най-добрите мазнини са млечните, тъй като те съдържат най-голям спектър от важни вещества и мастни киселини.

Трансмазнините са най-голямата опасност

Нежелани са само евтините промишлени мазнини, които съдържат много трансмазнини /с източник хидрогенерираното масло/. Висококачественият маргарин, например, изобщо не съдържа такива мазнини. Но пък те могат да бъдат открити в много пържени продукти, в захарните и шоколадовите глазури, в тестените произведения и сладоледа. Те са вредни, тъй като водят до увеличаване на "лошия" холестерин и до намаляване на "добрия". Могат и да стимулират възпаленията и да попречат на функционирането на кръвоносните съдове. Проблемът е следният: трудно е да се установи къде точно се крият тези трансмазнини, понеже няма задължение да бъдат декларирани.

За мастните киселини се говори, че са много важни. И това е така - за мозъка, за очите и за кръвоносните съдове. Този, който не яде достатъчно често мазна риба или месо от дивеч, може да се насочи към препаратите, съдържащи Омега 3. Такива мазнини има и в орехите и лененото масло, но още по-ефективни са мазнините, които животните са преобразували от растителните мазнини. Така един вид са съкратили процедурата за нас.

Много проучвания говорят недвусмислено в полза на по-голямото количество мазнини и по-малко въглехидрати, отколкото днес е обичайно и препоръчително. Това няма да навреди нито на фигурата, нито на здравето. За повечето хора, които се движат по-малко и са с по-голямо тегло далеч по-вредна за здравето е храната, богата на захар и нишесте.