Лъжите за Европа, които разказват в България

Коментар от Иван Бедров:

Изминалите почивни дни донесоха на изстрадалия български народ „новината“, че вече няма да може да кръщава децата си. Кой е виновен ли? Отново онези брюкселски чиновници, които се чудят как да отнемат достойнството на Майка България, да изнесат народното богатство и да направят и народа, и родината ни клети. „Брюксел се оля!“, не се сдържаха огромно количество издания и информираха, че Европейският съд по правата на човека в Страсбург (то си е направо близо до Брюксел) бил забранил православното кръщене. Следват цитати от членове и алинеи, с които съдиите уж се били мотивирали. Този път бяха необходими само няколко часа, за да бъде разобличена измислицата, но повечето сайтове не само не свалиха „новината“, но дори продължиха да плащат за приоритетното ѝ показване в социалната мрежа Фейсбук.

"Само Русия ни разбира"

Посланието е добре известно: онези друговерци („те са католици, ние обаче сме си християни“, пишат във форумите) се подиграват с нас, само Русия ни разбира. И ни съчувства. Сравнително бързото „хващане“ на лъжата по никакъв начин не промени картината - някои продължават да се възмущават.

Дезинформационната война срещу Европа не е от вчера. Можем да прочетем например, че в някои европейски страни гей-браковете вече са задължителни (да, няма грешка - задължителни, а не разрешени). Можем да прочетем, че цяла Германия вече скандира „Долу Меркел! Искаме Путин!“, както и „цитати“ на различни политически величия, които споделят, че тайната цел на Европа и Америка винаги е била да умъртвят Русия.

Подобни „новини“ стигат до публиката основно по два начина. Или целенасочено, за да гонят геополитическата си цел, или на крилете на глупостта на работещите в медиите. В същия ден, когато вестта за „забраната“ на кръщенетата набираше скорост, Българското национално радио излъчи в няколко свои емисии репортаж от шествие на ВМРО срещу насилието над жени в района на софийския Лъвов мост, където има концентрация на имигранти. „Ето, изнасилиха и момиче в Нов български университет“, казва един от участниците в проявата, а думите му преминават контрола и на репортер, и на редактор, в резултат от което достигат до многохилядната публика на общественото радио. „Нападението“ в НБУ бе опровергано - такова просто не е имало. Изнасилена студентка - също. Но „новината“ си живее собствен живот и дори десет опровержения не могат да я спрат. Подобни измислици се цитират по медиите, дори от парламентарната трибуна, и никой не им се противопоставя. Бариерата е високо вдигната.

Общата дезинформационна картина има един образ - Европа е място на хаос и несигурност, Брюксел ни мисли злото, ЕС всеки момент ще се разпадне, а в същото време от изток грее сила, сигурност и православна близост. Важна добавка към този образ е страхът - огромно количество сайтове публикуват по няколко военно-технологични новини на ден. „Вижте новата катюша, от която на американците им настръхнаха...“. Една и съща новина по няколко пъти на ден в десетки издания - Москва има някакво ново оръжие и всеки, който се изправи срещу Русия, не го очаква нищо добро. Организацията зад разпространението на подобни новини е твърде прозрачна - няма как изведнъж в десетки медии да са се появили журналисти с траен интерес към оръжията. Няма как едни и същи заглавия и снимки да са навсякъде. Няма как това да се случва едновременно в няколко държави. Освен ако не става дума за координирано усилие.

Какъв е отговорът?

На европейско равнище започна работа група от доброволци, които събират подобни „новини“ и публикуват седмичен бюлетин на дезинформацията. Разбира се, това по никакъв начин не намалява силата на атаката, но поне дава нагледни данни за мащабите на явлението. В България никой не говори за това. Неудобно е някак. „Е, ти пък! Не прекаляваш ли?”, ще чуе всеки, който забелязва какво се случва.

Но описаните дотук наблюдения не са преувеличени. Дезинформационната атака е факт. Тя цели да отслаби доверието на хората в Европа и в европейския ред, който България е избрала. Но ако някой го каже на глас, веднага бива обвиняван в параноя или в русофобия. А въпросът дори няма пряка връзка с геополитическата ориентация на отделния човек. Споровете между русофили и русофоби също не би трябвало да имат нещо общо. Лъжата си е лъжа, независимо кой какви пристрастия има.