Измислицата за Запада, който искал ''да ни разбие''

Тези дни минах случайно покрай трима мъже на видима възраст 35-40 години, които пушеха и пиеха кафе прави на тротоара. Един от тях, очевидно обобщавайки разговора им, каза: „Абе, държавата ни е пълна пародия. Западът ни докара дотук, за да ни разбие”. Какви точно са аргументите му - не чух, но мога да се досетя.

Тезата му не е нова - слушаме я вече над 20 години. Тя е израз на принципната склонност към конспиративното мислене и, специално в случая, лесно обяснение за закономерния фалит на една крайно неефективна система. Подхранвана от носталгията по „доброто старо време”, от сътресенията на прехода и трудностите на свободния избор, тази теза продължава да бъде съзнателно раздухвана от най-различни популисти и националисти, понеже им гарантира комфортно присъствие в политиката и във властта.

Някои от тях са особено активни в момента. И за да оправдаят руската агресия срещу Украйна, старателно повтарят „опорните точки” на Путин. Злорадството им заради това, че е успял „да натрие носа на коварния Запад”, всъщност е опит да прикрият личната си ангажираност с руските интереси в България.

Западът ли ни е виновен?

Тримата мъже от улицата са, разбира се, случайна жертва на тази пропаганда. Че в много отношения, както каза единият от тях, „държавата ни е пародия”, мога да се съглася. Дали и доколко сме „разбити”, е спорно. Но да се твърди, че Западът има нещо общо с това и че по някаква причина искал „да ни разбие”, е пълна измислица.

Развиваният в продължение на столетия модел на съвременните демократични държави, условно определяни като Запад (макар такива държави да има и на изток от нас), се характеризира основно с ефективни и безпристрастни институции, с неприкосновено върховенство на закона, с права и правила, които всички спазват.

Западът наля много пари и „акъл”, за да ни помогне да изградим такива институции. Резултатът е засега обезкуражителен, което не е негова вина, а по-скоро следствие от вътрешна съпротива. Не Западът ни е виновен за неефективната, бавна, подкупна, услужлива и зависима от силните на деня съдебна система. За също толкова зависимите „независими” регулаторни и контролни органи, които би трябвало да гарантират равнопоставеността, конкуренцията и законността в пазарните и обществените отношения, но не го правят както трябва. За некомпетентната, лесно податлива на корупция, но не и на реформи централна и местна администрация. За системно опорочаваните обществени поръчки, за „заменките”, за незаконното строителство...

Западът се опита да ни накара да се съобразяваме с върховенството на закона, но без особен успех - справка: редовните мониторингови доклади на Европейския съюз. Опита се да пресади и културата на живот по правилата - също без успех. Тъй че не той ни е виновен - нито за купуването и продаването на гласове, нито за рушветчийството и връзкарството, нито пък за политическите назначения и откровените кражби на публични средства. А понятието „конфликт на интереси”, което е фундаментално за общественото благо, тук така и си остава фундаментално неразбрано. Заради всичко това България прилича повече на путинова Русия, отколкото на проспериращите западни демокрации.

Изцяло българска отговорност

Смисълът на основаната на тези принципи държава е да „предоставя” на гражданите си услуги - с това българската държава също не се справя по задоволителен начин. Но и с това Западът няма нищо общо. Неспособността на правораздавателните органи да гарантират справедливост и сигурност, окаяното състояние на здравеопазването, произвеждащото неграмотност и невежество образование говорят за неспособността на обществото да реши с постоянство, разум и воля собствените си проблеми. В тази страна реформаторските усилия не се радват на популярност и подкрепа - за разлика от всевъзможните популистки безсмислици и безумици.

Не Западът, а българското общество си избира политиците, които го управляват. Не Западът ни е виновен за завистта и злобата, за дефицита на възпитание, толерантност и човещина, за изобилието от простащина и бездуховност.

Познавам и аргумента, че Западът е виновен за дереджето на икономиката ни, за ниските заплати и пенсии. Истинската причина за бедността ни е обаче във всичко изредено дотук, което е изцяло българска отговорност. Включително и заради сляпото предоверяване на конспиративни теории като тази, че българите били жертва на заговор отвън. Впрочем, Западът не е виновен и за заблудите и глупостта.