Лустрация или разчистване на сметки?
6 март 2012
Миналия вторник (28 февруари 2012) румънският парламент гласува лустрационния закон, който забранява за пет години заемането на обществени и политически постове от функционери на бившия режим на Чаушеску. Цели 22 години след свалянето на диктатора! Закъснялото гласуване обаче е само една от многото странности.
Недостойни пазарлъци
В списъка на лицата, засегнати от лустрацията, са включени и бивши лидери на младежката комунистическа организация. След първото гласуване на закона обаче представителите на управляващото мнозинство с потрес установяват, че новоизлюпеният премиер Михай Разван Унгуряну като ученик и студент е бил кандидат-член на централния комитет на румънския комсомол и оттук автоматично следва, че той би трябвало да подаде оставка. Но бива ли така? За да не се стига дотам, скорострелно беше проведено второ гласуване и депутатите на бърза ръка изключиха младежката организация от лустрацията. Бившият комсомолски функционер и настоящ премиер остава на поста си. Слава Богу!
Това не е единственият пример за недостойните пазарлъци около закона за лустрацията. Първоначалният вариант предвиждаше бивши функционери и офицери от Секуритате да не могат да бъдат предлагани и избирани на обществени и политически постове. Второто беше зачеркнато. В резултат висши комунистически функционери и офицери от Секуритате в бъдеще не могат да заемат ръководни постове в администрацията, но пък могат да се кандидатират за депутати в парламента, дори за президентския пост. Коментаторите реагираха ужасено и безпомощно на тези формулировки, както и на 22-годишното закъснение на закона за лустрацията. Ежедневникът Романия либера нарече закона "смехотворен и безполезен", а вестник Адевърул писа: "След свалянето на Чаушеску бивши партийни функционери и офицери от Секуритате завзеха властта и прекроиха Румъния. След 22 години вече нищо не може да се промени."
Преди две десетилетия настояването за лустрационен закон беше решаващ момент при възникването на сегашното гражданско общество в Румъния. През март 1990 година беше обнародвана т.нар. "Прокламация от Тимишоара", един от важните политически манифести на посткомунистическа Румъния. Прословутата точка 8 от прокламацията изискваше забрана за заемане на политически постове за бившите партийни функционери и сътрудници на Секуритате за срок от три законодателни периода. От това обаче не излезе нищо. Нито ученикът на Чаушеску Йон Илиеску, нито по-късните демократични управници имаха интерес от лустрация. Едва през 2005 година в парламента беше внесен проектозакон за лустрацията. Трябваше да минат още пет години, докато през 2010 година законът беше гласуван. Но и тогава не се случи нищо, защото Конституционният съд на бърза ръка обяви закона за противоконституционен.
Преодоляване на комунистическото минало ли?
Румъния не е единствената страна от бившия източен блок, която трудно преодолява комунистическото си минало. Въпреки това за мнозина това е особено болезнен процес, имайки предвид бруталността на диктатурата на Чаушеску. Бившият партиен елит и сътрудниците на тайните служби останаха недокоснати и се съхраниха и в новата система. Едва през 1999 година беше създадена службата за досиетата на Секуритате. Трябваше обаче да минат цели шест години, докато тя получи всички документи. Дали наистина всички?
През 2006 година президентът Бъсеску, също член на номенклатурата, осъди символично комунистическата диктатура. Създадена от него комисия публикува т.нар. "Черна книга на румънския комунизъм". Символичното заклеймяване и "черната книга" обаче не доведоха до почти никакви практически последици. Сегашният закон за лустрацията също се вписва в мъчителния процес за преодоляване на миналото. "Какво значи всичко това след 22 години?", пита писателят от румънски произход Рихард Вагнер. Според него законът за лустрацията представлява само демократична фасада за пред света.
По-скоро мръсни игри!
Възможна жертва на лустрационния закон може да се окаже и Моника Маковей. Преди промените 53-годишната юристка е прокурор. През 1990-те години тя е активист за граждански права, от 2004 до 2007 е министър на правосъдието. Понастоящем Маковей е депутат в Европарламента. Безкомпромисната й борба срещу корупцията и правосъдната й реформа допринесоха в значителна степен за приемането на Румъния в ЕС през 2007 година.
Моника Маковей е член на управляващата либералнодемократична партия, но никой не може да й запуши устата, когато става дума за корупция. Съвсем наскоро тя отправи критики срещу коалиционния партньор Съюз на унгарското малцинство - заради корупционни афери. И какво се случи след отправените критики? Под давлението на коалиционната партия в закона беше допълнен т.нар. "параграф Маковей". Според него лустрацията ще засегне и бивши прокурори, независимо дали те са отговорни за политически репресии преди 1989, или са пледирали по наказателни дела. Моника Маковей коментира допълнението в закона спокойно: "Винаги съм била за закон за лустрацията. Ако той сега се използва, за да ме накарат да си затворя устата, мога само да кажа - аз никога няма да млъкна."
Автор: К. Верзек, К. Цанев/Редактор: М. Илчева