Мръсната игра с картончетата на ДС

Анализ на Георги Папакочев:

В началото на февруари тричленен състав на Върховния административен съд сезира КС за противоконституционност на чл. 25, т. 3 от Закона за досиетата. Въпросният член посочва какви документи от информационните фондове могат да докажат принадлежност към репресивните тайни органи на тоталитарната власт. Изрично е посочено, че дейността на нейните щатни служители и секретни сътрудници се установява от редица конкретно изброени документи, както и от „наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители”. Сега върховните съдии оспорват тъкмо този момент с аргумента, че без писмено съгласие за сътрудничество въпросната точка е противоконституционна. Казано иначе, това означава, че т. нар. ”картончета” в архивите на ДС не са достатъчно доказателство за принадлежност към тайните служби.

Тука има, тука няма?

Дали обаче това наистина е вярно? Доста точен отговор на въпроса дават някои разприказвали се пред медиите щатни офицери от службите. През 2007 година бивш началник на Шести отдел на Софийското градско управление на ДС разкрива в печата доста нелицеприятни факти. Като например, че агентурният апарат на тайните служби въобще не трябва да се дели на Шести отдел, на Първо или Второ главно управление, тъй като този апарат е един, а по силата на специална заповед щатните служители били длъжни да работят с него без никаква диференциация.

„В заповедта се казваше, че основно оръжие на ДС са секретните сътрудници и в този документ бяха посочени различните им категории”, разказва ченгето и пояснява, че в текста понятията агент и секретен сътруднк се покривали. По-нататък въпросният началник на столичната политическа милиция уверява, че категорията „доносник” за ДС не съществувала, тъй като на обикновени доноси в тайните служби по принцип не вярвали, докато истинските информатори били секретните сътрудници.

По въпроса за картончетата „специалистът” припомня, че те били „финалът на един от най-сложните технологично-оперативни процеси – вербовката на агентурата”, а целият процес бил описан в точно определен набор от документи, върху които стояли подписите освен на оперативния работник още най-малко на двама негови началници. „Ако липсва един от тези документи или върху някои от тях отсъства един подпис, картончето не можеше да се пусне. Така че картончето е достатъчно основание и без наличието на други документи да се смята, че даденият човек е бил агент”, твърди безапелационно ченгето от софийската ДС.

Моите агенти срещу вашите агенти

Две години по-късно, през 2009, пенсиониран полковник от ДС, навремето съветник на вътрешния министър от тодорживково време Димитър Стоянов, а после и на прочулия се с опитите си за унищожаване на архивите на ДС ген. Атанас Семерджиев, обяснява в печата как е „работил” с подбрани журналисти при изпълнение на оперативните си задачи. Многобройни срещи, разговори, обсъждания, обмен на купища информация и... За да ги запази единствено за себе си от попълзновенията на свои колеги, които впечатлени от словоохотливостта на „новинарите” искали също да ги ползват за осведомители, въпросният полковник им „пуснал” картончета в архива. В тях за единия писал, че бил явочник, за втория – че е агент по конкретна разработка, за третия – нещо друго, и всичко това само за да ги запазел от вътрешната конкуренция във ведомството. Но вместо да изпише вежди с въпросните „картончета”, днес се оказва, че всъщност е извадил очите на приказливите си секретни сътрудници.

Картотекираните легиони на службите

В края на същата 2009 секретарят на Комисията по досиетата Румен Борисов изнася в медиите, че съхраняваните в архивите на бившия репресивен апарат „картончета” са 1 500 000 и за сравнение посочва, че в редиците на комунистическата партия били привлечени едва 1 200 000 български граждани. Успоредно с него председателят на комисията Евтим Костадинов пояснява, че в началото на 90-те голяма част от служителите на ДС и техните секретни сътрудници били уверявани, че всички материали за тях са унищожени. Оказва се обаче, че регистрационните дневници, справочните картотеки и картончетата в тях в по-голямата си част са оцелели и тъкмо те са основата на оспорвания като противоконституционен текст в Закона за досиетата.

Ако сега, когато предстои да лъснат имената на агентите университетски преподаватели и на фигурите с претъпканите „червени куфарчета”, бъде решено, че техните картончета са в разрез с основния закон, паралелно с икономическата криза страната рискува да затъне и в поредното си нравствено блато. Тогава последиците биха били особено пагубни за цялото общество.

Автор: Г. Папакочев, Редактор: Е. Лилов