Кървавият край на Белия барон

Войнстващият барон винаги е бленувал за геройска смърт. Той обаче намерил края си не в някоя славна битка: Роман фон Унгерн-Щернберг бил разстрелян от червеногвардейски екзекуционен отряд в Новосибирск през 1921 година.

Белия барон, както бил наричан той, става известен с кървавите си походи срещу болшевиките, които искал да изличи от лицето на земята, и с грандоманската си амбиция да бъде владетелят на една нова, “велика” азиатска империя. С течение на времето и с пригласянията на болшевишката пропаганда името му става нарицателно за абсолютното зло – твърди се, че вихрената му конница палела села, избивала невинни хора, громяла безпощадно отрядите на Червената армия и после мистериозно изчезвала в тайгата, сякаш не я е имало.

Истината за деянията на барона

Одисеята на роденият през 1885 година в Грац наследник на германско-балтийския благороднически род фон Унгерн-Щернберг обхваща не много голям период от време, но пък огромно географско пространство – от замъците на балтийските аристократи и безкрайните степи на Изтока до градовете на монархическа Европа, калните окопи на Източна Европа и блатата на Източна Прусия. Роман произхожда от старо благородническо семейство, израства в руска Естония и нито като ученик, нито пък после като кадет във Военно-морската академия в Санкт Петербург не се отличава с каквито и да било заложби. Привлича го обаче всичко, което е свързано с военните или по-точно казано – с насилието. Освен това изпитва огромно влечение към будизма и окултизма. Безгранично мрази евреите.

“Голямото” време на барона идва с началото на Първата световна война, в която той се отличава с храброст и с още по-голямо своеволие. Революцията и гражданската война в Русия, в която червеноармейци и белогвардейци буквално си съперничат по брутална жестокост, дава шанс на монархиста Унгерн-Щернберг да изяви с пълна сила омразата си към комунистите и евреите. Твърде скоро той си създава свой собствен отряд, независим от белогвардейците. И този отряд не знае милост: заловените врагове – все едно дали болшевики, или евреи - се ликвидират на часа, по най-зверски начин. За зла чест, през 1920 година белогвардейците губят позиции. В този момент до барона достига вик за помощ - тогавашният хан на Монголия го моли за подкрепа срещу Китай. Унгерн-Щернберг не чака втора покана. Вихреният му отряд тръгва да освобождава Монголия от китайците или по-точно - да завладява Монголия.

Безжалостен фанатик

Хората му опустошават села и манастири, плячкосват където и каквото могат, избиват невинни, след себе си оставят пустиня. Не след дълго баронът бива провъзгласен за последния хан на Монголия. Хората му обаче не без основание негодуват. И в крайна сметка го предават на болшевиките.

На процеса срещу барона съдията пита как изобщо е възможно християнин да върши такива жестокости даже срещу деца. “Всичките бяха грешници” – отвръща фон Унгерн-Щернберг. Присъдата на Москва, изпълнена срещу него през септември 1921 г., е потвърдена всъщност още далеч преди това.

“Унгерн е изключително опасен. Той е умен и безжалостен фанатик. Все още не знаем каво замисля – дали поход към Монголия или към Сибир. Или пък се подготвя да потегли към Пекин, за да възстанови Манчуржската династия? Плановете му са фанастични. Ясно е само едно: той е най-опасният ни враг в момента и унищожаването му е въпрос на живот и смърт” – съобщава Дзерджински много преди процеса в телеграма до Ленин.

Автор: М. Любке-Шварц, Б. Рачева/Редактор: М. Илчева