Сталиновият терор

От есента на 1937-ма до пролетта на 1938 година е кулминацията на Сталиновата "оргия на насилето". Още в навечерието на тези събития - през август 1937-ма в радиопредавданията на Радио Москва на английски език звучи крайно остър и безкомпромисен тон: "Примерът с троцкистите - тези чудовищни агенти на капитализма - за пореден път потвърждават правилните и навременни предупреждения на другаря Сталин за тези отвратителни наемници на фашистите. Ние сме силни. Те и техните чуждестранни закрилници няма да успеят да подкопаят мощта на нашата страна. Ние имаме великия Сталин и нашите славни водачи. Имаме партията на Ленин и Сталин. Имаме сталиновото съветско ръководство - най-влиятелното ръководство в света. Трябва да сме бдителни - по сталински! Длъжни сме да разбием нашите врагове. Смърт на народните врагове!"

Масови репресии

Основен помагач на Сталин в похода му към абсолютната власт е шефът на НКВД Николай Ежов. Изпълнител на "мокри поръчки" е и главният прокурор Андрей Вишински, който усърдно помага за ликвидирането на старите сподвижници на Сталин сред болшевиките, включително и на дългогодишния главен редактор на партийния орган "Правда" и бивш член на Политбюро Николай Бухарин. Започва поредица от показни съдебни процеси, в които Сталин контролира показанията изцяло, както казва берлинският историк и експерт по проблемите на сталинизма Йорг Баберовски:

"Който не си признава отново е вкарван в мазето, докато си признае, и после пак го връщат в съдебната зала. Показните процеси са били необходими на Сталин, защото представлвяват доста изразително изразно средство в условията на едно общество, в което неграмотността е масово разпространена. Пред подобна публика е важно да се визуализира врагът и да се покаже публично. Важно е било всички да треперят от страх - дори комунистите в ръководството на партията. Целият Централен Комитет е бил наясно, че Бухарин е малтретиран и че не е казал доброволно онова, което твърди в съдебната зала", коментира Баберовски.

По бързата процедура

Стартовият сигнал за масовите репресии срещу кулаците, дворяните, банкерите, търговците, духовниците и целия останал дореволюцинен елит е даден със заповед на Николай Ежов. Създадени са така наречените "Тройки", в чийто състав влизат по един партиен функционер, един офицер на НКВД и един прокурор. Тези институции по бързата процедура решават съдбата на заподозрените. Издаваните от тях присъди обикновено са само две: трудов лагер или смърт. "Задържаните в съветския Гулаг са толкова много, че скоро недостигат порционите храна за тях. Смъртността в тези лагери достига до 25%", казва историчката Ирина Шербакова.

Причината за почти изцяло липсваща съпротива срещу политическите репресии историкът Баберовски обяснява със специфичната руска традиция. Още по времето на Ленин и Гражданската война има масови репресии. Новото при Сталин е това, че той ги обръща дори срещу "врага с партиен билет" - т.е. срещу самите комунисти. След насилствената колективизация на селското стопанство и "Големия терор" Съветска Русия е така обезкървена, че просто не е в състояние да съществува нормално, което става очевидно и по-късно - след нападението на Хитлер над СССР.

АГ, ДПА, ДРадио, Б. Узунова / Редактор: Е. Лилов