Колко да плащаме за пенсия?

Пенсионната система се нуждае от спешни мерки, за да бъде обърната катастрофалната тенденция - вече над половината пенсии се изплащат не от събраните осигуровки, а от държавния бюджет, а дефицитите в бюджета на Националния осигурителен институт (НОИ) постоянно нарастват. Нарастването на самите пенсии пък е все по-отдалечаващ се мираж.

Какво да се прави? В дебатите по този въпрос си пробива път идеята за повишаване на пенсионната вноска - като логическо продължение на появилите се на бял свят разчети на НОИ, според които за балансирането на системата би било необходимо повишение на вноските от 7,7 процентни пункта.

Някои казват, че такова „шоково” повишение е невъзможно, но че по-плавното нарастване на вноските е неизбежно. И че именно намаляването им през годините е причина за днешния дефицит. Други смятат, че повишението им по време на криза може да „убие икономиката” и че основен път за преодоляване на дефицитите трябва да са радикалните реформи.

"По-ниски осигуровки - по-висок дефицит"

На въпроса трябва ли да се повишат осигуровките Иван Нейков от Балканския институт по труда и социалната политика, отговаря с твърдо „да”. На въпроса „кога?” отговорът му е: „от вчера”. Още преди 3-4 години, казва той, категоричното мнение на експертите в социалната политика бе, че причина за дупката в бюджета на НОИ е продължилото от 2003-та до 2010-та „неразумно и неподкрепено с експертни разчети” намаляване на осигуровките. Нейков обаче признава, че има и други причини - облекчен достъп до пенсия чрез повече възможности за ранно пенсиониране, спрялото увеличаване на пенсионната възраст и стажа за пенсиониране. Така намаляването на осигуровките „на входа” на системата доведе до намаляване на приходите, а облекченият достъп до „изхода” водеше до увеличаване на разходите. Което означава гарантиран дефицит.

"Първо разходите, после приходите"

Икономистът Калоян Стайков от Института за пазарна икономика смята, че осигуровките не бива да се увеличават или че най-малкото е рано да се говори за това, преди да се реши проблемът с неефективните и фиктивни разходи в системата - свързани например с ранното пенсиониране и инвалидните пенсии. „Да се говори, че намаляването на осигуровките по някакъв начин е създало дефицит в системата, е несериозно при наличието на толкова много пробойни в разходната част. Ако искаме да се движим към система, която се издържа сама, а не да е на изкуствено дишане от бюджета, първо трябва да се запушат тези дупки. Иначе, колкото и да се увеличават осигуровките, през тях ще изтича допълнителният ресурс и системата отново ще бъде на загуба. Едва когато разходите са реални и оправдани, може да се види какви приходи са необходими”, казва Стайков.

Трудният въпрос с повишаването на осигуровките е "как"

За привърженика на обратната теза Иван Нейков трудният въпрос е как да се повишат осигуровките. Чисто теоретично най-добре би било това да стане много бързо. Но разумът и политическата реалност показват, че бързи стъпки са невъзможни. Затова остава „по-малката злина” - повишение с по-бавни стъпки. Примерно, в рамките на десет години с по около половин до един процент годишно, което според Нейков би било съвсем поносимо за бизнеса. Другият вариант, по думите му, е вместо осигуровките да се вдигнат заплатите, а това означава да се повиши и базата, която ще доведе до повече постъпления в НОИ. Само че, казва експертът, работодателите няма да приемат нито един от двата варианта. А това, според Нейков, би довело до принудата да се вдигат данъците. Иначе дефицитът ще нараства всяка година, ще трябват още и още пари от данъци, което ще означава по-малко пари за инфраструктура примерно. Така че изборът, честно казано, е на работодателите: или по-високи осигуровки, или по-високи заплати, или по-високи данъци, смята Иван Нейков.

"По-високи осигуровки - по-малко работни места"

Калоян Стайков обаче посочва, че е редно да се помисли какви ще бъдат ефектите за икономиката от евентуалното повишаване на осигуровките. Според него в момента те ще са силно негативни. По-високите осигуровки означават по-високи разходи за труд. При доста слабия икономически растеж, засилената конкуренция, бавния растеж на пазарите в Европа, проблемите на българския пазар на труда и подтиснатия ръст на доходите добавянето на още един разход за компаниите ще означава по-малко инвестиции, допълнително задържане на ръста на заплатите и съкращаване на работници.

Единодушие относно нуждата от спешните мерки

Двамата експерти обаче са единодушни, че каквито и да са осигуровките трябва спешно да се предприемат действия в други посоки. Калоян Стайков пледира за ограничаване възможностите за ранно пенсиониране и за злоупотреби и дава пример с въвеждането на изискване за възраст при пенсиониране на служителите в армията и МВР и с преглед на инвалидните пенсии.

Новото правителство и новият парламент още до края на годината трябва да се произнесат по условията за пенсиониране 2015-та година нататък. Първите стъпки трябва да бъдат изравняване на възрастта за пенсиониране на мъжете и на жените и постоянно, поетапно (през следващите поне 10 години) увеличаване на възрастта и стажа за пенсиониране. Всъщност, в крайна сметка, и тези мерки, както и увеличаването на вноските, имат една крайна цел - по-високи пенсии, добавя Иван Нейков.