Ако България не се погрижи за всичко това

Пропуснат бе уникален шанс, казва Иван Нейков, председател на УС на Балканския институт по труда и социалната политика и бивш социален министър. Много рядко, допълва той, е имало подобна ситуация - ръководният екип на социалното министерство бе изграден от професионалисти, които знаят какво трябва да бъде направено, за което пък имаха подкрепата на експертите в министерството, на социалните партньори и неправителствения сектор. И въпреки това управлението, дошло с най-големи обещания именно в социалната сфера, не направи нищо за решаване на многото проблеми в нея. Вина за това, според Нейков, носи парламентът: „За първи път виждам такъв конфликт между изпълнителна и законодателна власт в сферата на социалната политика”, посочва експертът. По думите му, експертното начало е било пожертвано в името на „снишаването”: ще ни се размине, няма да правим нищо, ще дадем по някой лев върху пенсиите, минималната заплата и детските надбавки и народът ще ръкопляска.

Тази тактика може и да е функционирала преди 30 години. Управляващите обаче явно не са разбрали, че генерациите са се сменили - нито младите, нито пенсионерите са такива, каквито бяха по онова време. Така например вече няма автоматичен знак за равенство между пенсионер и привърженик на БСП. Именно защото хората, които излязоха в пенсия през последните 10 години, са съвършено различни, казва Иван Нейков.

"Горещият картоф" - пенсиите

„Горещият картоф” - тоест, проблемът с най-голям конфликтен потенциал, е пенсионната реформа. „Никога не сме били толкова наясно какво трябва да се направи в пенсионната система - изравняване на възрастта за пенсиониране на мъжете и жените, намаляване на възможностите за ранно пенсиониране, постепенно увеличаване на пенсионната възраст и изискванията за осигурителен стаж, падане на тавана на пенсиите. И никога не е имало такава липса на кураж да се свърши необходимото. Направеното беше дори точно в обратната посока, някаква шизофрения беше обхванала парламента”, отбелязва Нейков. И посочва последиците - увеличен брой на пенсионерите заради замразяването на пенсионната възраст. И увеличен дефицит на НОИ - над 2 милиарда лева. В момента близо 60% от бюджета на НОИ идват от данъци, а не от осигуровки. Което означава малки пенсии за много години напред и намалени възможности на републиканския бюджет да инвестира в образование, здравеопазване, инфраструктура, вместо да запълва пенсионната дупка. Това е цената на отказа от реформи. А той, според Нейков, ни връща поне пет години назад, защото всяко отлагане в социалната сфера поражда допълнителна съпротива срещу трудните решения.

Болестта, "която тресе пазара на труда"

Следващият стратегически проблем, за чието решаване не бе направено нищо, е „болестта, която от години тресе пазара на труда” - патовата ситуация с капацитета и квалификацията на работната сила. България има 400 професионални гимназии, 52 университета, над 800 центрове за професионално обучение. Те обаче дават знания и умения, които не са нужни на работодателите. От друга страна липсва механизъм, който да обвързва квалификацията със заплащането на труда. „Така се получава това блато, при което се харчат пари за квалификация, но без резултат, казва Иван Нейков и прогнозира, че ако нещата не се променят, работодателите скоро ще се върнат към решението си отпреди кризата - „внос” на чуждестранни работници с нужната квалификация.

Нейков посочва още, че огромният потенциал за разкриване на работни места е не в субсидираната заетост, а в подкрепата за стартиращия малък бизнес. "Това е утрешният ден, до който трябваше да стигнем вчера, но отново пропуснахме", казва експертът. 93% от близо 300-те хиляди работещи фирми са с по-малко от 9 служители - тоест, това са микропредприятия. Освен от куп разрешителни режими, те са притиснати и от трудовото законодателство, създадено "по мярка" за големите фирми. В две трети от съдържанието си то е неадекватно и неприложимо за малките предприятия - те нямат нито експертните, нито финансовите възможности да се съобразяват с него. Затова необходимостта от трудово законодателство на "две писти" става все по-остра.

Демографската криза и семейството

На фона на задълбочаващата се демографска криза държавата отново пропусна да протегне ръка на семействата по няколко много важни направления. Първо, тотално бе забравен проблемът „жилище”. „Не е социализъм общините да се занимават със строителство на жилища за социално слаби. Иначе трябва да обявим за социалисти всички германски, френски, австрийски общини”, казва Нейков и продължава: „Нищо не направихме и с т.нар. семейно подоходно облагане, а този инструмент има потенциал. Не създадохме модерен механизъм за професионално ориентиране на децата. Всяка от богатите страни има почти столетна държавна политика в това отношение. В тези страни професионалното ориентиране е нещо като ходенето на зъболекар. А в България? Отчитаме най-голям отпуск по майчинство в ЕС, но какво от това? Най-ниска раждаемост, застаряваща нация и емиграция - това имаме като резултат от тази политика”, обобщава Нейков.

Експертът цитира думите на свой млад колега от Балканския институт: всички правителства падат - и тези, които правят реформи, и тези, които не правят. Щом така и така ще паднат, по-добре да направят реформите, за да спечелим време. Само че и този път проблемите ще се прехвърлят към следващия кабинет. Хубавото поне е, че този кабинет няма да се пита какво да прави, тъй като решенията на проблемите, разработени от Министерството на труда и социалната политика, от социалните партньори, от академични и експертни среди, остават валидни, заключава Иван Нейков.