Когато чашата на търпението прелее
12 януари 2011Сълзотворен газ и горящи автомобилни гуми - необичайни кадри за Тунис, страната, която повечето германци свързват единствено с предствата за курортен рай. Необичайни са и мащабите на протестите, които междувременно се пренесоха в много градове на страната. Подобни кадри идват и от Алжир. И тук преди всичко младежите масово излизат на улицата. Междинната равносметка е трагична - десетки убити и стотици ранени в двете съседни магребски държави.
На бунт срещу потисничеството
Конкретните катализатори на насилието са различни, но причините се идентични - безработицата и липсата на житейска перспектива за поколението под 35 години - тоест, за мнозинството от населението в тези две страни. Зесегнати са не само деца и младежи от бедни семейства, но и студенти и гимназисти. Един от тях, 27-годишният Рафик от град Тала в Тунис, се опитва от 3 години да си намери работа: "За да получиш работа, трябва или да дадеш подкуп, или да имаш връзки. Ако нямаш пари за бакшиш, не получаваш нищо. Ако пък се оплакваш, отиваш в затвора" - казва Рафик.
Без работа за младежите няма добри перспективи - нито жилище, нито женитба, нито бъдеще. Затова всеки, който може, се отправя легално или нелегално за Европа. Но не само безработицата тласка младите хора на улицата. Много по-болезнени са политическото потисничество и т. нар. "хогра" - срамното чувство да бъдеш презиран от властимащите. Именно "хограта" принуди преди няколко седмици един младеж да се самозапали на обществено място. Този акт придоби символичен смисъл и доведе в крайна сметка до разрастване на протестите.
И в Алжир мнозина говорят за "хогра". Там също се стигна до масови протести, но и до оплячкосване на магазини и изгаряне на символи на благополучието. Алжир в никакъв случай не е бедна държава, тя принадлежи по-скоро към най-важните износители на петрол и природен газ. Но печалбите, изчислявани на около 57 милиарда долара, не достигат до населението. Тревожно социално развитие в един регион, който от години според статистиките бележи стопански растеж.
Обещанията на властимащите
Управниците в двете засегнати от протестите страни правят плахи опити да овладеят положението. Ситуацията в Алжир започна да се успокоява, след като президентът Бутефлика обяви намаляване на цените на основните хранителни продукти. Обещанието на президента на Тунис Бен Али да разкрие 300 000 нови работни места обаче не доведе до деескалация на насилието. Навсякъде в страната протестите срещу безработицата и несправедливостта продължават с пълна сила.
Автор: К. Аяри, К. Цанев
Редактор: Д. Попова-Витцел