Когато враговете станаха приятели
22 януари 2013Церемонията приключва с братската прегръдка на Конрад Аденауер и Шарл де Гол. Подписано е Споразумение за френско-германско сътрудничество, влязло в историята като Елисейския договор. След което французинът, който през Втората световна война е бил германски военнопленник, целува германеца по двете му бузи.
Това е началото на едно немислимо преди това приятелство. "Мисля, че нашите държави, а също и Европа, могат да се гордеят с това", заявява тогава президентът де Гол. А по-късно канцлерът Аденауер ще увери, че без този договор обединението на Европа би било невъзможно.
Години на усилен градеж
Постепенно сътрудничеството между двете държави набира скорост, макар следващите им лидери - Вили Бранд и Жорж Помпиду - да не се имат много. Французите се отнасят скептично към политиката на Бранд в Източна Европа. Връзките между двете страни стават по-жизнени при управлението на Хелмут Шмит и Валери Жискар д'Естен, които вече си говорят на "ти". Двамата полагат основите на бъдещата обща валута - еврото. В реч пред германския Бундестаг през 1980 г. Жискар д'Естен заявява: "Искаме Европа отново да придобие тежест в този свят. За да постигнем тази цел, трябва още по-здраво да сплотим нашия съюз".
За укрепването на връзките допринасят двамата горещи привърженици на европейската идея - Хелмут Кол и Франсоа Митеран. Те подписват Маастрихтския договор, създават Еврокорпуса и тържествено освещават германско-френския телевизионен канал за култура АРТЕ. Най-паметна остава срещата им във Вердюн, когато двамата си подават ръка в знак на помирението между двете страни.
По-късно Хелмут Кол ще заяви, че битката край Вердюн е кошмарът, запечатал се завинаги в паметта на баща му. "С Франсоа Митеран отидохме във Вердюн, защото често бяхме говорили за това и защото като сержант от френската армия самият той е бил ранен, след което през юни 1940 г. попада в германско пленничество. Германско-френското приятелство е плод и на личен опит, на лични преживявания, а не само на междудържавнически решения", признава Хелмут Кол.
50 години по-късно
При следващите двама лидери на Германия и Франция - Герхард Шрьодер и Жак Ширак - двустранните отношения първоначално са белязани от кризисни моменти. Търканията обаче постепенно се изглаждат, а на срещата си в Блезхайм през 2001 година двамата слагат началото на т. нар. "Блезхаймски процес" - поредица от срещи за ускоряване на германско-френското сближаване. Шрьодер е първият германски канцлер, който участва през 2004 г. във възпоменателните тържества по повод съюзническия десант в Нормандия през Втората световна война.
Днес, 50 години след раждането на това безпрецедентно приятелство, можем уверено да кажем, че в годините то устоява на бурното, белязано от кризи време.
АГ, ТШ, ДПА, Б. Рачева; Редактор: Е. Лилов