От Аденауер и де Гол до днес

Любов от пръв поглед. На френски: coup de foudre. Буквално това означава "да те удари гръм" - както стана със самолета на френския президент Оланд на път за Германия. След смяната на караула в Елисейския дворец консервативната германска канцлерка Меркел ще трябва да работи със социалиста Оланд. Това обаче не е непременно лоша новина за германо-френския локомотив на Европа. Независимо, че Франсоа Оланд е против фискалния пакт и настоява за друго: Пакт за икономически растеж в Европа. Снощи канцлерката и президентът се срещнаха за пръв път и дадоха ясен сигнал, че искат да работят заедно за Европа. Френско-германското "заедно" тегли Европа напред от десетилетия насам. Ето няколко примера от близкото и далечното минало:

Приятелска разходка по плажа на Довил, конспиративни срещи и телефонни разговори, многозначителни погледи на съвместни пресконференции - тези кадри ще останат като спомен от едно френско-германско приятелство, наречено от медиите "Меркози" - тандема между германската канцлерка Меркел и френския президент Саркози. Ще запомним също и среднощните заседания за намиране на изход от еврокризата и ангажираността на двамата, с която те се опитваха да издърпат европейската каруца от блатото на дълговете.

"Меркози" е минало

Тези времена обаче свършиха. Консервативният френски президент Саркози загуби изборите, а мястото му бе заето от социалиста Франсоа Оланд. Медиите вече залагат дали "Меркози" ще се превърне в "Мерколанд". Подобни езикови каламбури с имена не са нови: когато навремето социалистът Франсоа Митеран подкрепи германския канцлер Хелмут Шмит по т. нар. Двойно решение в НАТО (за разполагането в Европа на ракетите Пършинг и Круз), медиите нарекоха тяхното политическо дуо "Шмитеран".

Партньорството между Берлин и Париж по време, когато в двете столици управляват политици от противоположни политически лагери, има дълги традиции. Различията във вижданията на Германия и Франция всъщност са много полезни за европейското сътрудничество, разяснява Клер Демесме, пълномощник по германо-френските отношения в берлинското Дружество за външна политика. "Ние работим добре заедно, тъкмо защото различните ни позиции са в по-пълна степен представителни за целия ЕС."

Илюзорна близост

Водещото в случая трябва да е не близостта, а готовността за компромиси у двете страни. При правителства от една и съща боя съществува рискът от т. нар. илюзорна близост, която често води до съществени противоречия, казва Демесме. Так например разбирането на френските социалисти за ролята на ЕЦБ е много по-различно от това на германските социалдемократи: докато първите настояват, че банката трябва да финансира европейските държави, то вторите категорично се противопоставят на това виждане.

Основоположници на френско-германските приятелски отношения са канцлерът Конрад Аденауер и генерал Шарл де Гол. "Двамата поставят основите на помирението между двете държави, на френско-германското стратегическо партньорство и на бъдеща Обединена Европа", казва по този повод Клер Демесме. В началото на 1963 г. Аденауер и де Гол подписват Елисейския договор, който е основополагащият документ за френско-германското сътрудничество във външната политика и политиката за сигурност.

По-късните вазимоотношения между де Гол и канцлерите Курт Кизингер и Лудвиг Ерхад, въпреки еднаквите им консервативни политически възгледи, са доста по-безлични. Не особено добра спойка се получава и между германския канцлер-социалдемократ Вили Бранд и консервативния френски президент Жорж Помпиду.

Разговори пред камината

Нова ера за френско-германските отношения настъпва по време на управлението на канцлера Хелмут Шмит в Германия (социалдемократ) и президента Валери Жискар Д'Естен във Франция (либерал). Двамата управляват във времето на петролната криза и последиците от нея. Въпреки различните си политически възгледи те успяват да се разберат за обща стратегия. Именно по тяхно време се налага традицията за т. нар. неформални "разговори пред камината" на лидерите от Г-7 в замъка Рамбуйе. Друга заслуга на Шмит и Д'Естен е, че двамата поставят основата на европейската валутна система, довела по-късно и до въвеждането на еврото.

Още по-пълен синхрон постигат следващите управници в Берлин и Париж - Хелмут Кол и Франсоа Митеран, които са също от противникови политически лагери. Под тяхната егида се раждат редица ориентирани към бъдещето европейски органи и инструменти: с прокарването през 1986 г. на основните икономически свободи - свободното движение на пари, стоки и капитали - беше поставена и основата на европейския вътрешен пазар, който и до днес е икономическият гръбнак на ЕС.

Целувки и прегръдки

Самият ЕС - такъв, какъвто го познаваме днес - се създава с Договора от Маастрихт през 1992 година отново в ерата Кол-Митеран. Двамата успяват също така да разширят значително стратегическото френско-германско сътрудничество в областта на сигурността, а от 1988 година в редовните полугодишни френско-германски срещи на върха вече участват и министрите на външните работи и на отбраната, както и шефовете на генералните щабове на армиите на двете страни. Също във времето на Кол и Митеран се създава и съвместният френско-германски Съвет по икономическите и финансовите въпроси. Не на последно място двамата лидери отиват на мястото на историческата битка край Вердюн, за да демонстрират новия дух на двустранните отношения.

Те се развиват и по времето на Жак Ширак и Герхард Шрьодер. Техните правителства започват да работят още по-тясно, а от 2001 г. срещите между двамата лидери вече се провеждат на всеки 8 седмици. Накрая да кажем и това, че отвъд официалните контакти повечето лидери на Германия и Франция успяват да постигнат и близки приятелски отношения. Макар това не винаги да е било необходимо за добрите междудържавни отношения.

Снощи в Берлин Франсоа Оланд и Ангела Меркел просто се ръкуваха. Нямаше целувки и прегръдки, както в предишни конфигурации. Все пак, освен че се обявиха единодушно за спасяване на Гърция и оставането й в еврозоната, двамата имат още доста общи черти. А това е добра основа за бъдещото им сътрудничество.

Автор: Д. Гратвол, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел