Какво крие съдраният български чул?

В навечерието на предсрочни парламентарни избори, съвпаднали с кулминацията на политическата и икономическа криза, в най-бедната членка на ЕС бе решено, че точно този е моментът, в който деловият свят непременно трябва да научи колко привлекателно място за инвестиции е България. В програмите на глобални медии като CNBC, CNN и Bloomberg цели три месеца ще се въртят рекламни клипове на английски, китайски, японски и немски, които ще информират чуждестранните инвеститори колко нисък е корпоративният данък в страната и как повече от половината население говори някакъв западен език, а десетки рекламни банери в известни сайтове ще приканват световния капитал да открие страната, наричаща себе си „модел на макроикономическа стабилност”. Освен всичко друго голямата ПР-кампания щяла да струва само някакви си 7,5 милиона евро, при това осигурени от европейски фондове.

Лимонада и инвестиционни изненади

Нищо лошо, биха възкликнали оптимистите. Подобни кампании се правят в цял свят, да не говорим, че стопанските достойнства на България действително са непознати на чудещите се къде да вложат излишните си пари инвеститори от Северна Америка и Азия. А ако рекламното чудо действително проработи, току-виж ръждясалият мотор на българската икономика заработил отново и само за година-две проблемите с бедността станали минало.

Реалистите от своя страна биха посочили, че по данни на БНБ през януари чуждестранните инвестиции едва надхвърлят незначителните 31 милиона евро, което е десет пъти по-малко от същия месец на миналата година.

Песимистите пък едва ли биха се ограничили само със споменаването на корупцията, бюрокрацията, необходимостта от безкрайни лицензи и разрешителни, недостига на квалифицирани работници, дефектното правораздаване и пълната непредвидимост в икономическата среда. Те биха се позовали и на казаното неотдавна от германския посланик в София Матиас Хьопфнер, който цитира германски инвеститори, оплакващи се от проблеми с държавната администрация и липсата на безпристрастно прилагане на законите. "Инвеститорите не обичат изненадите, успешен бизнес може да се гради само ако условията са стабилни и предвидими”, обобщи германският дипломат.

Въпроси и отговори

По-важно обаче е какво биха разбрали самите потенциални инвеститори, проучвайки възможностите да вложат парите си в България. Подсладените клипчета в глобалните медии със сигурност няма да им попречат да се сблъскат с парадоксите в малкия балкански "остров”. Като например със странните нагласи на населението, което излезе в мизерията си на бунт срещу правителството, а днес очаква връщането във властта на същите компрометирани политици, които прогони през февруари.

На инвеститорите може да им попаднат и данните на Евростат, според които България е на последно място в Европейския съюз по иновации в индустрията и услугите, или пък печалните констатации на Европейската комисия, че почти половината тиинейджъри в страната не умеят да четат достатъчно добре на родния си език, камо ли на чужд.

"Хубавата стока се продава сама”, а "добрият кон и под съдран чул се познава”, са смятали навремето българските търговци. И колкото и да са архаични тези истини, днешните държавни рекламисти не би било зле да си ги припомнят. Не за друго, а за да не се хвърлят на вятъра пари, дори и да са чужди, ако нито стоката ти е хубава, нито конят ти е добър. За съдрания държавен чул въобще да не говорим.

Автор: Г. Папакочев; Редактор: Б. Михайлова