Да се захванеш с бизнес в България

Анализ на Ясен Бояджиев:

През октомври повечето български вестници публикуваха на първите си страници умилителни снимки и репортажи от „частната вечеря”, дадена от министър-председателя за двама прочути холивудски актьори, дошли в София, за да се снимат в поредния си филм. На вечерята присъствали също министърът на културата и американският собственик на киностудията в Бояна. Така широката публика научи не само менюто на въпросната „частна вечеря”, но и това, че двете суперзвезди били „очаровани от България” - без да са я видяли. А от уменията на премиера на тенискорта (също без да са ги видяли) били толкова респектирани, че отказали да играят с него. И въобще, по думите на министъра на културата, за „тези велики мъже” българският премиер бил „кумир”. Намерили много общи теми за разговор, като той не пропуснал да изтъкне постиженията на своето управление. Между другото станало дума и за това, че е нужен закон, с който чуждите кинокомпании да бъдат стимулирани да снимат в България с отстъпки.

Ефекти и дефекти

Месец и половина по-късно този закон вече е факт. Освен неясните засега отстъпки за киноиндустрията, той предвижда чужденците, инвестирали 1 милион, да получават относително лесно и бързо българско гражданство. На онези пък, които правят по-големи „сертифицирани” и „приоритетни” инвестиции, държавата ще връща в продължение на две години част от разходите за социални и здравни осигуровки.

И досега определени категории инвестиции се ползваха с привилегировано отношение от страна на държавата - например със специално административно обслужване. Без да е ясно защо администрацията не е благосклонна към всички видове бизнес. Така или иначе досегашните привилегии очевидно не са достатъчни, та се налага списъкът да бъде разширен. Още „на първо четене” обаче очакваните ефекти и очевидните дефекти на поредните насърчения будят силни съмнения.

Текстът за киноиндустрията например се вписва в поредицата лобистки закони в полза на определен бранш или бизнес. В случая - даже в полза на една конкретна фирма, известна на всички. Ефектът най-вероятно ще е, че - ще не ще, данъкоплатецът ще субсидира производството на американски екшъни. Не че имам нещо против тях, но това производство и без това процъфтява и се радва на касов успех. За разлика от българското кино, което съгласно правилата и практиката в Европейския съюз би трябвало да бъде подпомагано.

А що се отнася до формулата „милион срещу гражданство”, ефектът от нея може да се изрази не толкова в дълготрайни и устойчиви инвестиции и работни места, колкото в наплив на мрачни субекти, да кажем, от бившия Съветски съюз, които, купувайки си български паспорт, ще получат безпрепятствен достъп до целия Европейски съюз.

Трябваш ми, не ми трябваш

Във връщането на разходи за осигуровки може и да има повече смисъл. Но, първо, както се оказа, за това не са предвидени никакви средства в бюджета за следващата година. И, второ, както посочиха някои работодателски организации, спестяването на разходи само за големите инвеститори е несправедливо спрямо хилядите дребни предприемачи, които и без това едва оцеляват.

Това е и първото принципно съмнение, свързано с подобни икономически мерки. Антипазарно и вредно е да се дели бизнесът на приоритетен и неприоритетен, а инвеститорите - на добри и лоши, на такива, които ни трябват, и такива, които не ни трябват. Насърчаването на инвестициите може да има смисъл само, ако е за всички, а не избирателно - примерно за онези, които могат да вечерят с премиера.

Има и друго, още по-голямо съмнение. От години вече България е с най-ниските в радиус от хиляди километри данъци и с едни от най-ниските разходи за труд. При това в съчетание с финансова стабилност и фиксиран валутен курс. И въпреки това не се наблюдава наплив на инвеститори. По-скоро обратното.

Фундаменталните проблеми на България

С дребни допълнителни финансови отстъпки и с неикономическа стръв от типа на българския паспорт едва ли нещо ще се промени съществено, докато не се намали мощната отблъскваща сила на едрите, фундаментални проблеми на икономическата среда в страната. Докато например не се усмири корупцията и не се облекчат тежките административни процедури, докато обществените поръчки са запазени предимно за приближени до властта фирми, докато парите от сивия сектор и контрабандата обезсмислят конкуренцията, докато съдебната система не стане надежден гарант за изпълнението на договорите и за собствеността, докато законовите и регулаторни правила на играта непрекъснато се променят в движение и докато не настъпи сигурност, предвидимост и равнопоставеност пред законите и правилата.

Само че реформите, нужни за решаването на тези и много други проблеми, така и не се случват, поради което през последните години условията за правене на бизнес не само че не се подобряват, но и допълнително се влошават.

Холивудските звезди може и да са „очаровани от България”, но инвеститорите - и чуждите, и местните - не са. Все по-често може да се чуе, че в задружната хватка на политици, бюрокрация и мутри трябва да си луд, за да се захванеш с бизнес в България.

Автор: Я. Бояджиев; Редактор: Д. Попова-Витцел