Илюзията за тялото на плувеца

Ето как психологът Роберт Грубер описва т.нар. илюзия за тялото на плувеца: "Плувците на дълги разстояния имат перфектна фигура: нито грам в повече, атлети от глава до пети. Ако тръгна и аз да плувам, съвсем скоро ще имам същата фигура, казах си. Речено-сторено. Започнах да плувам по два пъти седмично в кварталния басейн, но скоро с отрезвяване установих, че нито тялото ми става по-атлетично, нито теглото ми намалява. Тази ситуация ме накара да се замисля и тъй стигнах до следния извод: Не е вярно, че плувецът има атлетично тяло, понеже тренира редовно. Вярно е, че той може да тренира редовно, понеже притежава атлетично тяло. Ако нямаше такова тяло, той просто нямаше да стане плувец. Илюзията за тялото на плувеца описва и швейцарският автор на бестселъри Ролф Добели. Той вижда нещата така:

Видяла жабата, че подковават вола

Есеистът и борсов играч Насим Талеб взел решение да предприеме нещо срещу излишните килограми. Започнал да оглежда различните спортове. Джогърите му се видели изсушени и нещастни. Културистите изглеждали доста тъпи. Тенисистите - уф, досадна средна класа! Плувците обаче му харесали. Всичките имали пропорционални и елегантни фигури. Талеб решил да ходи и той на плуване. Минало доста време, преди да разбере логическата грешка. При плувците перфектното тяло е важният критерий, който ги прави плувци - а не обратното.

Красиви манекенки правят реклама за козметични продукти. Много потребители стигат до извода, че козметиката разкрасява тези млади жени. Вярно обаче е обратното. Не козметиката превръща тези жени в красиви манекенки. Просто манекенки стават именно онези жени, които по случайност са се родили красиви - и тъкмо поради това биват наемани да рекламират козметика. И тук пак действа "илюзията за тялото на плувеца".

Но не си мислете, че тази грешка се допуска само когато става дума за красивите и секси тела. Мнозина изключително успешни наши съвременници са следвали в Харвард. Означава ли това, че Харвард е отличен университет? Не се знае. Харвард може и да е лош университет, но просто да набира най-добрите студенти по цял свят. Аз лично съм го изпитал на гърба си, докато следвах в Санкт Гален, разказва Добели и продължава: Тамошният университет има отлично реноме по цял свят, но по мое време (преди двайсетина години) образованието беше средна работа. Въпреки това много абсолвенти на Санкт Гален направиха отлични кариери - дали заради добрата селекция на кандидат-студентите, дали заради климата в тясната долина или пък заради добрата храна в стола, кой знае?

Money, money, money

"Магистър по бизнес-администрация" - университети по цял свят ви навират в очите статистиката за доходите, за да ви убедят, че един магистър по бизнес-администрация има еди-колко-си-процента по-високи доходи от немагистъра. Една проста сметка наистина показва, че огромната инвестиция за студентски такси и издръжка след известно време действително се изплаща. И все пак: мнозина се хващат в този капан. Далеч съм от мисълта, че университетите подправят статистиката. Въпреки това обаче техните твърдения нямат никаква стойност. Хората, които искат да завършат висше образование, са "програмирани" съвсем различно от онези, които не искат. За по-сетнешната разлика в доходите има хиляди други причини, встрани от висшето образование. Ето я пак илюзията за тялото на плувеца: по инерция се разменят местата на критерий и резултат. Тоест - ако се чудите дали да следвате, помислете не за бъдещия доход, а за това дали ставате за тази работа.