Да живееш ден за ден е пълна глупост

И вие сте чували многократно тази мъдрост: „Наслаждавай се на всеки ден така, сякаш ти е последният!” Ще се натъкнете на нея минимум три пъти във всеки брой на лайфстайл-списанията, тя спада и към стандартния репертоар на консултантите, които предлагат съвети за справяне с живота - пише есеистът Ролф Добели и продължава:

Но нека да помислим. Представете си само: от днес преставате да си миете зъбите и косата, прекратявате с почистването на дома, зарязвате всичката си работа и не плащате повече никакви сметки. Няма да мине много време – и ще се окажете болни, ако не и в затвора.

Спомен за древното ни минало

Въпреки това именно въпросното изречение „Наслаждавай се...” изразява един дълбинен копнеж – копнежа по непосредственост. От всички латински сентенции, които са се запазили през вековете, днес хората като че ли обичат най-много „Carpe Diem”, „Наслаждавай се на деня”. Греби наслада с пълни шепи и не мисли за утре! Тъкмо на тази непосрeдственост ние особено държим. Държим дори в по-голяма степен, отколкото можем да обясним с разума си.

Какво предпочитате: да получите 1000 евро след една година или 1100 евро след година и един месец? Ако разсъждавате както огромното мнозинство от хората по света, вие ще поискате 1100 евро след 13 месеца. И това е съвсем разумно, защото получавате лихва от 10 процента на месец, тоест 120 процента за годината – а такава висока лихва никой никъде не дава.

Следващ въпрос: какво предпочитате, 1000 евро веднага или 1100 евро след месец? Ако мозъкът ви работи както при останалите хора, вие ще изберете 1000 евро веднага. Това е удивително! Защото и в двата случая става дума за едно и също: да изчакате само месец, за да получите 100 евро повече. В първия случай вие си казвате: Е, след като така и така съм чакал цяла година, ще почакам и още месец. Във втория случай обаче не желаете да чакате същия този месец. Излиза, че често пъти взимаме решения, които са съвършено непоследователни и се влияят от времевия хоризонт. Учените наричат този феномен Hyperbolic Discounting. Казано другояче, нашият вътрешен „лихвен процент” много се влияе от чувствата ни и се променя в зависимост от близостта на събитието.

Hyperbolic Discounting, тоест обстоятелството, че сме толкова зависими от непосредствеността, всъщност е спомен за нашето много древно минало. Животните например не биха се отказали днес от някакво възнаграждение, за да получат по-голямо възнаграждение утре. Можете колкото си щете да тренирате белите мишки, те никога няма да се откажат от парчето сиренце днес, за да получат две парчета утре.

Защо не умеем да чакаме?

А какво е положението при децата? През 60-те години Уолтър Майшъл провежда прочутия си експеримент, за да провери способността им да отлагат възнаграждението. На 4-годишни деца той предлага сладкиш и им дава право на избор: да го изядат веднага или да почакат малко, за да получат още един. Колкото и да е странно, много малко деца са склонни да изчакат. Но Майшъл установява още нещо удивително: децата, които успяват да отложат възнаграждението и по този начин да го удвоят, по-късно са много по-успешни в кариерата си.

Непосредственото възнаграждение е нещо страшно изкусително. Въпреки това Hyperbolic Discounting е мисловна грешка. Колкото по-добре владеем импулсите си, толкова по-успешно ще избягваме тази грешка. И обратното: колкото по-малко контролираме импулсите си (например след употреба на алкохол), толкова по-често допускаме тази грешка. Carpe Diem е добра идея, но най-много веднъж седмично. Колкото до това да се наслаждаваш на всеки ден, сякаш е последният – то си е чиста глупост.