И пак "диви орди нападат България"

Коментар от Ясен Бояджиев:

Седмици наред мощна вълна от внушения залива масовото съзнание, за да го потопи в поредната истерия: „диви орди” „нападат” България - не бежанци (нито даже мигранти), а „абсолютни агресори и престъпници” от „нов биологичен вид”; „патриотично настроени” българи ги ловят (осъществяват „граждански арест”), за да защитят „националния суверенитет”, „жените и вярата”; властта ту им благодари, ту ги арестува; медии ги възхваляват като „новото опълчение” и „супер герои”, изправени с „голи ръце” срещу „нашествениците”; учени глави препоръчват „покръстване или насилствено вкарване в трудови лагери” и призовават за създаване на „народно опълчение”.

Основания за тревога, разбира се, има. Но като всяка масова истерия, и тази до голяма степен се крепи на преиначаване и преувеличение.

Образът на „спасителите”, например, всъщност е доста грозен и отблъскващ, което, естествено, е въпрос на вкус. Но пък има факти и свидетелства, че освен незаконни, хайките понякога са не толкова „изпълнение на гражданския дълг”, колкото прикритие за организирано обирджийство. И че „патриотичната” охрана на границите е нещо като продължение на каналджийското ѝ нарушаване, но с други средства - просто двете страни на един и същ бизнес.

Никой не иска да остава в България

По-важно е обаче, че основният източник на масовата истерия - заплахата от пришълците - е силно преувеличен. Първо, бежанците (мигрантите или както и да ги наречем) не са някакви въоръжени до зъби многохилядни орди, които идват, за да ни окупират и да посегнат на вярата и жените (или на имотите, работните места и социалните придобивки), а малки групи от отчаяни, уморени и уплашени хора, огромното мнозинство от които при това нямат никакво намерение (и за нищо не света няма) да останат в България.

Фактите в това отношение са трудно оборими. Само малка част от няколкото десетки хиляди, влезли в България от началото на 2013 година насам, са се застояли повече от няколко дни. 95% от поискалите някаква форма на закрила си заминават без да дочакат края на процедурата. Центровете за настаняване на такива хора са полу- или почти празни.

Всичко това има просто обяснение - хората са тръгнали за другаде. Условията за живот, на които могат да се надяват в България, не са много (ако изобщо са) по-добри от тези в съседните страни, откъдето идват (например Турция, да не говорим за Гърция). Тъй че ако знаят, че ще им се наложи да останат в България, повечето от тях въобще не биха тръгнали.

България не става и за транзитна страна

България е непривлекателна дори и само като транзитна дестинация. Когато т. нар. Балкански маршрут (от Турция, през Гърция, Македония и Сърбия на север) беше затворен, от високи български и международни места се чуха страховити заплахи. Самият български премиер заяви, че „над 10 милиона мигранти се очаква да влязат в България”. После европейски министри обявиха числа като: 2 милиона, 1,1 милиона, 700 хиляди, 400 хиляди... Накрая пък усилено се заговори, че 50-те хиляди, останали блокирани в Гърция (или поне 10-те хиляди от Идомени), като един ще се втурнат към българската граница. Слава Богу, досега нищо подобно не се е случило, а и няма изгледи да се случи. Поради няколко причини, някои от които са повод колкото за успокоение, толкова и за срам.

Заплахата в такива мащаби щеше да е реална, ако имаше как да се повтори станалото по Балканския маршрут през миналата есен - практически отворени граници на няколко поредни страни, както и безпрепятствено и дори официално организирано от държавите придвижване на север. Повторението обаче е невъзможно - границите (включително българската) са несравнимо по-трудно и по-скъпо преодолими. А и вероятността преодолелите ги рано или късно да бъдат върнати също е несравнимо по-голяма. Ако сега бъдат хванати в България, те задължително ще бъдат пръстово регистрирани. Което означава, че после, където и да стигнат, ще бъдат върнати тук (а тази перспектива, както стана дума, хич не ги привлича). Много скоро пък, след предстоящото подписване на протокол за реадмисия, те веднага ще бъдат връщани в Турция.

Освен официалните препятствия обаче ги грозят и много „неофициални” заплахи - ако например „попаднат в ръцете на мафията и трафикантите на хора”. Световните медии са пълни със свидетелства на потърпевши от различни форми на малтретиране, поради което на България ѝ се носи славата на „най-враждебния вход на Европа”.

Поради всичко това бежанският поток (или по-скоро отделни ручейчета) напоследък не само не е нараснал, но дори е намалял - с около 40 на сто, по думите на министъра на вътрешните работи. (Както, впрочем, още по-рязко намаля потокът от Турция към Гърция.) Вече има и достатъчно данни, че той се насочва по други, много по-дълги, но въпреки това предпочитани маршрути. Блокираните на гръцка земя все по-често се ориентират през Тунис и Египет към Либия, а оттам - към Италия. За намиращите се в Турция пък вече се предлага пътуване от Анталия и Мерсин директно към италианските брегове.

Кой се носи на вълната на истерията

Разбира се, всичко това не означава, че усилията за повече сигурност по българската граница трябва да бъдат намалени. Напротив. Очевидно е, например, че са нужни много по-активни и строги действия срещу високо платения и ниско рисков каналджийски бизнес, който изглежда придобива все повече масовост и не би бил възможен без гръб в органите на властта.

Така или иначе реалните мащаби на заплахата, съзнателно или неволно, доста се преувеличават. А за някои това носи конкретни ползи. Разпространените от световните медии видеопослания на българските патриоти-ловци на хора може и да петнят България или, както подозира премиерът, умишлено да я злепоставят в очите на Европа („не се справяме на границата”). Те обаче вършат работа и като ясен знак към бежанците да не идват. От друга страна този знак прави услуга на каналджиите, като им дава основание да вдигат цената на „услугите” си. А най-волно на вълната на масовата истерия се носят всевъзможните национал-популисти, чийто лов на избиратели върви добре само в мътните води на страха. За обществото като цяло обаче истерията около бежанците, придобиваща все по-наситени фашизоидни краски, е по-опасна от самите бежанци.