Защо заобикалят България?

„Няма опасност за България“ е репликата, която облечените във власт хора най-често повтарят. Чуваме я при бежанския поток в съседна Македония, при терористичен атентат в някоя по-близка или по-далечна страна, при срив на борсите в Китай дори. Устойчивият медиен рефлекс е новините за катастрофи по света да се свеждат до изречението „Няма данни за пострадали български граждани“. Това е колкото обяснимо, толкова и обясняващо - свикнали сме да гледаме на света като на нещо далечно и изолирано, което може и да посещаваме вече по-често, но не признаваме да има някаква връзка с живота в България. И не ни интересува какво преживява съседният свят, стига да не понасяме от това директни загуби.

Войници, огради, внушения

Увлечени в навика си да успокояват народа, че „няма опасност за България“, тези дни управляващите преиграха с изпращането на 25 войници с автоматично оръжие по границата с Македония. Внушението беше, че държавата няма да позволи на хилядите бежанци, които телевизиите показват в съседната държава, да се отправят към България. Последва фотосесия с войници, позиращи с вдигнати дула, която бързо обиколи медиите. И чак когато се появиха въпросите „Ще стреляме ли по бежанците?“, премиерът и министрите започнаха да обясняват, че всъщност не изпращали армията на границата - целта била просто да се подпомогнат граничните полицаи. Сюжетът може да е успокоил едни и да е разсмял други, но всъщност демонстрира липсата на способност за по-широко осмисляне на ситуацията.

Не можеш да спреш хиляди хора, решени да продължат напред, с помощта на армия. Ако това е било възможно преди векове, днес в Европа никой дори и не помисля за подобно нещо. Въпреки че и в България има хора, които призовават по форуми и социални мрежи точно за такъв подход. Дрънкането на оръжие по границите е не само абсурдно, но и неефективно - Македония го показа на целия свят. Точно толкова абсурдно е и заключението, че 30-километровата ограда по границата с Турция има основната заслуга за това България да остане встрани от големия поток. Убеждението, че ние тук можем да се барикадираме, да останем встрани от световните процеси и да се залъгваме, че от нашата ограда по-висока няма, не говори за достатъчна адекватност.

Ако надникнем зад оградата

Тази година броят на задържаните мигранти в България е по-висок в сравнение с миналата, но далеч не може да се сравнява с размера на явлението в Италия, Гърция, а оттам и в Сърбия, Унгария и нагоре на север. В тази ситуация е необходима трезва преценка - защо маршрутът е през съседите, защо не е през България и как и при какви условия това би могло да се промени. Необходима е и европейска солидарност, с която и България да участва в търсенето на общо решение.

Бежанците заобикалят България основно по две причини - сравнително високия дял на задържания, след които следва регистрация и откриване на процедура на място, тъй като България е част от Европейския съюз. Втората причина може да бъде открита в докладите на правозащитни организации, които говорят за нечовешко отношение още на границата и в някои от центровете за настаняване. Но нито стена, нито насочени дула могат да спрат прииждащите хора, ако те са значително повече от това, което са в момента. Затова вместо да рапортуваме бодро как „няма опасност за България“, много по-полезно е да участваме във формирането на европейската политика. А много по-човешко е да не възприемаме бягащите хора като ято досадни насекоми, от които трябва да се отървем колкото е възможно по-бързо, а да погледнем на тях като на хора в беда, които изправят пред изпитание цяла Европа. Интересът за намиране на решение е общ - и наш, и техен.

А ако още малко се надигнем на пръсти и погледнем зад оградата, ще видим още нещо, от което няма да ни стане приятно. Част от сирийците в Македония и Сърбия, които целият свят гледа по телевизията, са образовани хора, които са имали стабилен социален статус и са твърдо решени да намерят спокойно място, където отново да извоюват подобен статус за семействата си. Тези хора изобщо не допускат, че България може да бъде такова място за тях. Това засега ни успокоява. Нищо, че точно този факт би трябвало най-много да ни тревожи.