И бежанец да не си в България!
27 декември 2011Австрийският Дер Щандарт препечатва със съкращения авторската статия на журналистката Юлиана Колева от вестник Дневник, спечелила тазгодишната Балканска стипендия за отлични постижения в журналистиката. Оригиналното заглавие на статията е "България - спирка "Без надежда" по пътя на бежанците". В нея се изброяват основните проблеми на политиката на България в областта на бежанците.
Посещението в центъра за задържане на нелегални имигранти в Любимец на българо-турската граница не е за хора със слаби нерви. За секунди малкото "външни" биват наобиколени от десетки чужденци, крещящи всеки на своя роден език въпроса: "Защо съм в затвора?".
Добре дошли в България?!
Годишно около 1 000 души търсят убежище в България, а първото нещо, с което те се сблъскват в страната, са центровете за задържане в Любимец или Бусманци. Там кандидатите за убежище биват държани в продължение на месеци при условия, подобни на затворническите. България не смогва да осигури приемливи условия за прием на бежанците и мнозина се опасяват, че ситуацията може съвсем да излезе извън контрол, когато София се присъедини към Шенген. Тогава се очаква притокът на имигранти да се увеличи драстично, тъй като част от кандидатите за убежище ще предпочетат българската граница за влизане в ЕС.
Български правителствени представители признават, че България нарушава европейското и националното законодателство. Но същевременно подчертават, че страната има капацитет само за 400 бежанци. "Да, това противоречи на минималните стандарти за прием на бежанци, но това са възможностите на България", е цитиран директорът на Държавната агенция за бежанците Николай Казаков.
Официално българските власти трябва да дават отговор на молбите за убежище до 6 месеца. На практика обаче молбите често биват забавяни, сроковете - удължавани, а съдебните дела - протакани с години. Ако искат да бъдат освободени докато трае тази процедура, кандидатите за убежище трябва да подпишат декларация, че имат осигурен подслон и средства да се издържат. На практика обаче мнозина просто си измислят адреси, на които заявяват, че ще се настанят.
България - кратка спирка по дългия път
Принудени да избират между това да живеят из парковете, да работят нелегално или дори да крадат, от страната бягат дори и онези, които първоначално са смятали да останат в България и избират да опитат късмета си в други европейски страни. От 2000 година досега близо 6 хиляди от общо 15 хиляди заявления за убежище са били прекратени, т.е. толкова хора са поели към Западна Европа. Част от тях обаче биват връщани обратно в България, където са длъжни да възобновят процедурите за убежище. Това става по силата на т.нар. Дъблински регламент, който изисква търсещите убежище да бъдат връщани в първата страна, в която те са кандидатствали за закрила.
През септември Холандия и Финландия блокираха разширяването на шенгенското пространство с България и Румъния с аргумента, че двете страни са неспособни да осигурят надеждна охрана на външните граници на ЕС. Държавите от Шенген определено не биха искали повторение на проблемите в Гърция, където само през 2010 година около 41 хиляди имигранти са преминали незаконно турско-гръцката граница на път към Западна Европа. Ако България не предприеме спешно мерки за интеграция на бежанците, скоро страната може да се окаже в ситуацията на Гърция, за което българската общественост едва ли е подготвена.
АГ, Щандарт, Ю. Колева, Е. Лилов
Редактор: М. Илчева