Зад зидовете на Бусманци

Отвън сградата в Бусманци изглежда като съвсем обикновен, съвременен затвор. Ограден е с високи стени, боядисани в цвят охра. Влезе ли вътре, човек вижда пусти коридори. Посещенията на бежанци в затвора не било възможно за съжаление, извинява се директорът Йотко Андреев.

Ата Хуман седи в една от стаите за посещения. Пристигнал в България преди четири години и подал молба за политическо убежище. Преди да получи отговор на молбата, продължил обаче пътя си към Швейцария. Оттам пък бил върнат по етапен ред отново в България. От два месеца е в Бусманци и не знае какво става. Не знае дали ще го върнат в Ирак или не. Не знае дали процедурата по молбата му за убежище още е в ход. Смята, че лежи без вина в затвора.

България се справя добре?

Директорът на затвора поклаща глава. Когато някой напусне страната по време на процедура по молбата си за политическо убежище, процедурата автоматически се прекратява, обяснява той. Ата Хуман трябвало да е всъщност наясно с положението си. Както впрочем и всички останали в затвора в Бусманци. Те били там, защото са пребивавали нелегално в България. Често обаче не осъзнавали това. Мнозина дори насъсквали останалите да се бунтуват. За разлика от западноевропейските страни, България нямала богат опит с бежанците, но се справяла всъщност много добре, добавя директорът.

Различни правозащитни организации и адвокати са на съвършено различно мнение. До края на 2010 г. дори не е имало официално ограничение за времетраенето на задържането под стража. Някои бежанци са лежали до по три години, един сирийски бизнесман дори цели четири. Български адвокати внесоха случая в Европейския съд, който взе решение в тяхна полза.

Норми и реалности

Според европейските правни норми задържането с цел екстрадиране не бива да продължава повече от 18 месеца. Поради което се е и наложило голяма част от задържаните незабавно да бъдат освободени. Според адвокатката Диана Даскалова това е бил сериозен успех, но списъкът с проблемите си остава дълъг.

В Бусманци има затворници, при които екстрадирането изобщо не е възможно. Например един мъж от бившия Съветски съюз, живял в България в продължение на 20 години: нито една от републиките приемнички на СССР не го признава за свой гражданин. Де факто той няма гражданство и следователно задържането му е безсмислено. Проблемът е, че в рамките на българското законодателство практически не съществува възможност за легализиране на статута на такъв вид бежанци.

Българските закони изобщо не са пригодени за подобен наплив на бежанци и мигранти, оплаква се адвокат Даскалова. Ето защо заедно със свои колеги тя е съставила петиция за освобождаването на бежанците и мигрантите от юридическия вакуум, в който често се озовават не по собствена вина.

Свободен, но безправен

От решаването на проблема би имал полза и Джавед Нури. Той е от Афганистан и още преди няколко години поискал политическо убежище в България. Внезапно обаче му било казано, че представлява заплаха за националната сигурност. Доказателства не били представени. Въпреки това Нури е зад стените на затвора в Бусманци. Според него в България няма закони. Не можел да проумее какво става; изпаднал в отчаяние и се опитал да се самоубие. Когато бил изписан от болницата, го затворили в единична килия.

Джавед Нури е прекарал три години в Бусманци - додето най-после съдът се произнесъл, че и неговото задържане е противозаконно. Един ден просто му съобщили, че е свободен. Помислил, че сънува. Но до ден-днешен не се чувства свободен, защото все още няма право да работи в България, нито пък да следва или да получава социални помощи. Никой с нищо не му помага.