Защо сирийците не бягат в Русия?

В Европа пристигат десетки хиляди бежанци. Много от тях са от Сирия. По данни на ООН, броят на сирийците, търсещи убежище, вече е надхвърлил 4 милиона. Близо половината от тях са регистрирани в Турция, а над 1 милион - в Ливан. От началото на конфликта в Сирия, избухнал през 2011, в Европа са пристигнали около 350 хиляди сирийски граждани.

За същия период в руската Федерална служба по миграция са постъпили 3 338 молби за убежище от сирийци. Статут на бежанци са получили 1 774 от тях. Защо броят им е толкова нисък?

"Никаква помощ за бежанците"

"Не се доверявам на данните на Федералната миграционна служба", казва в интервю за Дойче Веле Светлана Ганушкина. Тя е председателка на "Цивилна подкрепа" - единствената неправителствена организация в Русия, която от десетилетия насам се занимава с проблемите на бежанците. Ганушкина ръководи и дейността на мрежата "Миграция и право" на руския Център за граждански права "Мемориал". Според нея, броят на сирийските бежанци в Русия е значително по-висок - около 10 000.

Дори и да е така, в сравнение с вълната от бежанци към ЕС тази бройка изглежда незначителна - особено ако вземем предвид огромните мащаби на Русия. Защо обаче сирийците я подминават? Нали Москва е смятана за съюзник на Дамаск? Нали уж Русия иска да помага на сирийския народ? "Сирийските бежанци гледат на Русия само като на транзитна дестинация, защото нашата страна не оказва никаква помощ на бежанците", твърди Светлана Ганушкина.

Тя обяснява, че в Русия тези хора почти нямат достъп до процедура за получаване на бежански статут. "Пристигналият в Русия бежанец не получава възможност да се яви пред властите. Или пък направо бива задържан и връщан обратно. Има много такива случаи", разказва тя.

Освен това децата на бежанците трудно биха си намерили работа в Русия, а децата им - място в руско училище. "Получилите временен статут на бежанци имат право да работят, но често работодателите не са запознати с правилата и предпочитат да не назначават бежанци", казва още Ганушкина и добавя, че руските работодателите биха печелили повече, ако наемат нелегални трудови мигранти вместо бежанци.

Русия и черкезите

Малко известно е, че в Сирия живеят повече от 100 хиляди етнически черкези. След Кавказката война през 19-ти век техните предци са били преселени от Руската империя в Сирия. През 2012 година Алберт Кашаров, тогавашният сенатор на севернокавказката област Кабардино-Балкария, повдигна въпроса за връщането на черкезите в Русия. "Всъщност не става въпрос за връщането на тези хора, а за тяхното спасяване", подчерта тогава Кашаров.

Желаещите да се върнат в Русия обаче се оказаха много повече от бройката, която беше отпусната. Идеята за изграждане на бежански лагери пък не беше одобрена от руските федерални власти. След смъртта на Кашаров през 2013 година обаче дискусията по темата бе заглушена.

Екстрадиране вместо подкрепа?

Тя беше възобновена едва в началото на септември 2015 от Максим Шевченко от Съвета за човешки права към Руското президенство. "Дания и Норвегия приемат тези хора. Междувременно там пристигат повече черкези, отколкото в Русия - поради простата причина, че при нас те не са приемани добре", каза той в интервю за радио "Ехото на Москва". Шевченко нарече съществуващите квоти "срам за моята страна". През последните три години Русия е приела едва 1 500 сирийски черкези. В страната те получават подкрепа единствено от граждански организации, доброволци и роднини.

Всички останали бежанци от Сирия разчитат в Русия на помощта, оказвана им от правозащитници. На тях често им се налага да ги защитават пред властите, които се опитват да ги екстрадират обратно в Сирия. Сякаш те забравят, че там бушува гражданска война. "С помощта на Върховния комисариат на ООН за бежанците преди няколко дни успяхме да спрем решение на властите в република Дагестан за екстрадиране на двама сирийски бежанци", казва Светлана Ганушкина. Не е ясно обаче какво ще се случи с останалите сирийци в Русия.