Замрялото сърце на Донбас

Битките между проруските сепаратисти и украинската армия в региона на Донбас нанасят тежки поражения на икономиката на цялата страна. Западналият въгледобив се намира в особено тежко положение. Почти две трети от мините в региона на Донецк и Луганск са държавна собственост. Намиращите се там 90 рудника са пряко подчинени на Министерството на въгледобива в Киев.

Повече от половината от тези мини междувременно се намират на територия, контролирана от проруските сепаратисти. По данни на заместник-министъра на енергетиката Юрий Зюков от началото на конфликта в Украйна добивът на въглища е паднал от 70 000 на 20 000 тона дневно. На всичкото отгоре е почти невъзможно въглищата да бъдат транспортирани до другите региони на страната, защото големи участъци от железопътните линии са разрушени или вече не са под украински контрол. По думите на Зюков сепаратистите изпращали въглищата в Русия.

Правителството в Киев междувременно спря всички субсидии за мините, контролирани от сепаратистите. В тазгодишния бюджет за въгледобива в Донбас бяха предвидени над 12 милиарда гривни, които се равняват на около 750 милиона евро. От тези пари трябваше да бъдат изплатени и заплатите на близо 100 000 миньори, работещи в държавните мини.

Без заплати

"Повечето миньори не са получавали заплати от юни тази година, казва пред Дойче Веле заместник-председателят на Независимия синдикат на миньорите Анатолий Акимочкин. Много от колегите междувременно са и безработни, просто защото мините, в които са работили, са били разрушени по време на сблъсъците. А да се изграждат наново не си заслужава, защото те отдавна са нерентабилни, казва Акимочкин.

Дали Киев ще субсидира в бъдеще мините, зависи от това дали украинските власти ще успеят да си върнат контрола над съответните региони. Според синдикалиста Акимочкин това не е сигурно. "Киев смята тези региони за украински, а и никой политик засега не ги е обявявал за чужда територия", казва Анатолий Акимочкин.

Мрачни перспективи

Доста факти навеждат на мисълта, че контролираните от проруските сепаратисти региони заедно с обявените от тях "народни републики" Донецк и Луганск в бъдеще няма да са вече част от Украйна, казва Дмитро Снегирьов, ръководител на правозащитната инициатива "Справедлива кауза". Според него обаче, загубата на мините не е причина за тревога: "Украйна би изгубила западнали индустриални обекти, които и без друго теглеха цялата украинска икономика към дъното", убеден е той.

Снегирьов е на мнение, че икономическите перспективи пред въпросните региони са твърде мрачни. Той е убеден, че Русия няма да има никакви ползи от работещите на загуба предприятия. В Русия подобни нерентабилни предприятия отдавна вече били закрити. Далеч по-тревожен, според Снегирьов, е фактът, че инвеститорите нямат интерес да влагат парите си в политически нестабилни региони. Той се опасява, че спирането на субсидиите от Киев ще засегне много тежко миньорите от конфликтния регион: "Ще се стигне до социални размирици. И сега в миньорските селища в Луганск има бунтове. Хората си искат заплатите и пенсиите."

Срив на въгледобива

Володимир Омелченко от украинския Център за икономически и политически изследвания "Разумков" очаква, че Киев няма да продължи да финансира регионите, над които е изгубил контрол. Това ще икономиса държавни средства, но пък може да създаде нови проблеми. "Ситуацията крие повече рискове, отколкото предимства", казва Омелченко пред Дойче Веле и пояснява: "На Украйна ще й липсват доставките на въглища, които са крайно необходими за гарантирането на нейната енергийна сигурност. Страната ще се окаже още по-силно зависима от чуждия внос".

По данни на експерта, преди началото на сблъсъците въгледобивът е гарантирал 34% от енергийните потребности на страната. 80% от въглищата са се добивали в Донбас. Днес обаче 60% от залежите се намират в региони, които вече не са под контрола на Киев. "Докато те са в ръцете на сепаратистите, не може и дума да става за самостоятелна украинска въгледобивна индустрия", категоричен е Омелченко.