Кому са нужни украинските тръбопроводи?

Украйна е готова да даде части от своята газопреносна мрежи и подземните си газохранилища под аренда. Експертите обаче не смятат, че тази стъпка автоматично ще привлече западни инвестиции и ще обезпечи модернизирането на газопреносната мрежа. Киев може да се противопостави на проектите за обходни газопроводи само в сътрудничество с Брюксел, смятат те.

Какви са перспективите?

"Не можем да очакваме непосредствен ефект от даването на украинската газопреносна мрежа под аренда", казва президентът на киевския Център за глобалистика "Стратегия XXI" Михаил Гончар. Той смята, че бойните действия в Донбас са пречка за каквито и да било чуждестранни инвестиции. "Това е универсален закон. Не можеш да очакваш инвестиции там, където се води война", подчертава той.

Михаил Гончар обаче смята, че правителството и парламентът в Украйна дават "добър сигнал за бъдещето" на потенциалните западни партньори. Но това не е достатъчна гаранция за модернизирането на украинската газопреносна мрежа. "Транзитната страна не може да определя обема на подавания газ - определят го доставчикът и потребителят, т.е. Русия и Европейският съюз. В Брюксел междувременно разбраха, че руският газ представлява енергийно оръжие и преосмислят подхода си към вноса на газ от Русия", обяснява експертът.

Реформа с въпросителни

Законът, който Върховната Рада прие на 14 август, се отнася само до арендата, казва експертът от киевския Институт за енергийни изследвания Юрий Королчук. Той отбелязва, че законът не разрешава на частни фирма да стават съсобственици на газопреносната мрежа и респективно да бъдат заинтересовани от нейната модернизация. Законът не предвижда и необходимите структурни изменения, твърди експертът.

"Законът съдържа думата "реформиране", но в него не става дума за реформи. В него има раздел за газопреносната мрежа и подземните газохранилища, но не са предприети никакви стъпки за разделянето на "Нафтогаз Украйна" на фирма за добив, транспорт и търговия с природен газ в съответствие с втория и третия енергийен пакет на ЕС", посочва Королчук.

Тест за Европейската комисия

Експертът одобрява заложената в закона идея точката за предаване на руския газ да бъде преместена от западната граница на Украйна и държавната граница с Русия. Юрий Королчук обаче отбелязва, че реализацията на тази идея не зависи от Киев, а от големите енергийни концерни като EON, ENI, GDF, OMV и RWE. "Именно те трябва да разтрогнат договорите с "Газпром" и да сключат нови, включително за транзитния пренос през Украйна. Но те не предприемат подобна стъпка по ред юридически и политически причини."

Михаил Гончар пък очаква, че реакцията на Европейската комисия по отношение на преместването на точката за предаване на руския газ ще бъде своеобразен тест за Европейския съюз спрямо меморандума за модернизиране на украинската газопреносна мрежа и газовото сътрудничество с Украйна. "Не частни фирми, а Европейската комисия е длъжна да предприеме законодателни изменения и да създаде съответната юридическа рамка. Сега е моментът за мащабна трансформация и в Украйна, и в Европа", твърди Михаил Гончар.

Обходната маневра

Експертът обаче не смята, че това ще сложи край на опитите на Москва да реализира газопровода "Южен поток", заобикаляйки Украйна. По думите на Михаил Гончар, Русия не жали усилия да привлече на своя страна европейски държави за реализирането на проекта. "Австрия беше инициатор на проекта "Набуко", който впоследствие беше погребан, а с него и австрийското участие. Сега Виена изведнъж стана страстен привърженик на "Южен поток" и това показва, че в ЕС продължават да действат сенчестите методи, в това число и корупционните схеми на Русия", казва той.

Експертът съветва украинското правителство да се подготви за най-лошото. Михаил Гончар смята, че Украйна трябва да предупреди европейските сателити на "Газпром", че няма намерение да ги снабдява с природен газ. "Киев не е длъжен да поддържа в работен режим своите излишни транзитни мощности и да губи средства. Ако Австрия и Сърбия са направили своя избор в полза на "Южен поток", Украйна има пълното право да извади от експлоатация част от газокомперсорните си станции и да не гарантира нищо на тези държави", казва той. Експертът смята, че украинските подземни газохранилища непременно трябва да станат част от европейската енергийна система. В най-лошия случай украинската газопреносна мрежа може да обслужва вътрешния пазар. Но това няма да стане скоро. "Само строителството на "Южен поток" ще продължи няколко години. Ще бъдат необходими и още няколко години, докато газопроводът достигне проектната си мощност", заключава експертът.