Забрадката - парче плат или нещо повече?
11 декември 2013Воалът, булото или забрадката са видим публичен жест и с това предизвикват непосредствени, често пъти бурни емоционални реакции. Тъкмо това е същината на дебатите за забрадките, които се водят както в Турция, така и в Германия, Франция или Швейцария. Но булото (или забрадката) всъщност е един изключително многопластов символ, свързан колкото с исляма, толкова и с християнството. Доказва ни го изложбата "Забулване и разбулване" в Педагогическия университет в Цюрих.
Не друг, а тъкмо апостол Павел пръв сред монотеистите (Монотеизъм от старогръцки: μόνος - "един" и θεός - "бог" e вярата в съществуването на едно божество - б. ред.) формулира повелята за покритата глава: "всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамя главата си, защото все едно е, като да е обръсната" (1 Коринтяни 11:5) Тази повеля има дългосрочен ефект.
Покривалото за женската глава се налага в одеждите на монахините, а булото става част от женския гардероб. Дори във времето на прехода от Средновековието към модерното време единствено неомъжените жени в Швейцария имали право да излизат на улицата с непокрита глава. След като веднъж "минат под булото", жените били длъжни да покриват главите си. И до ден днешен на много места в християнския свят жените задължително влизат в черквата с покрита глава. А по-възрастните православни християнки често носят забрадка не само в черквата.
Традиции и културни кодове
Булото, покриващо женската глава, за пръв път се появява в Месопотамия и в античните селища край Средиземно море. По-късно го приемат трите монотеистични религии - юдаизмът, християнството и ислямът. Покриването на женската глава е религиозна традиция, но не е религиозно предписание. Коранът го споменава например само два пъти. В съвременността жените правят свободен избор дали да покриват главата си или не. Но покритата женска глава често пъти носи и политическо съобщение. В Турция Кемал Ататюрк въвежда реформа, с която забрадките и другите покривала са прогонени от обществените пространства. Днешният турски премиер Ердоган обаче обърна тази тенденция на 180 градуса.
Изобщо, това парче плат - бяло, черно или пъстро - придобива какви ли не значения, защото в него се преплитат и концентрират традиция, мода, религия и политика. То играе с амбивалентността между видимото и невидимото. Жената се забулва, за да бъде недостъпна за мъжкия поглед. От друга страна обаче дали булото наистина скрива женската еротика или по-скоро я подчертава? Ако мъжът и жената следват един и същи културен код, при тяхната среща не възниква конфликт, независимо дали жената е забулена или не. Но в едно общество, където съжителстват различни култури, тази еднозначност липсва. В модерните западни общества забулената жена няма лице, тя се превръща в маска, а това прави комуникацията невъзможна - защото в тези общества се общува лице в лице.
Мнозина днес смятат, че забулването е символ за потискането на жената. Но ако се замислим за многоплановото значение на забулването, ще установим, че това обяснение е повърхностно. Всъщност изначалното значение на забулването е съвсем друго, твърдят авторите на изложбата в Цюрих. Булото е прастар символ за мистерията. Защото необяснимите неща винаги са били скрити зад булото на видимостта. В монотеистичните религии Бог е невидим, човешкото въображение не е в състояние да си го представи, а срещата с него е непосилна. Така Мойсей покрил лицето си, когато Бог му се явил от горящия храст. А пък Мохамед, усещайки близостта на Господ, също извикал: "Покрий лика ми!".