За десните формацийки

От години на циклостил се разпространява една книга с разговори на банкера Буров, след като вече е изселен в Дряново. Измислено, автентично или по малко от двете, това четиво е изпълнено със страшна, цинична прозорливост за трагизма на българското политическо битие преди и след 9 септември, пресъздава един неотменен обществен модел на вечно несъстояване, партийна разпокъсаност, мрачни задкулисия и личностна посредственост на голяма част от българските управници.

В днешната, абсурдна и отчайваща нашенска действителност, често се сещам не само за Буров с неговите безпардонни оценки за хора и събития, но имам потребност, предполагам и мнозина още, да препрочитам знаменитите мемоарни саги на Захарий Стоянов или Симеон Радев, защото са ми нужни някакви обяснения за цялостната енергия, която ни владее, лашка, закопава и въздига. Може, казвам си, капаните на сегашното да са заложени по-отдавна, добре е да знаем, за да не полудеем окончателно, за да не се разпадне докрай общността ни.

Думам ти, дъще

Вървейки по тоя път, се "спънах" в информация, че към средата на октомври лидерите на ГЕРБ, ДСБ, СДС, "Синьо единство" и ДБГ са поканени да се видят с президента на ЕПН Вилфрид Мартенс. "Срещата идва в ключов момент - у нас не е сигурно дали следващите парламентарни избори ще са след 4 години или доста по-рано с оглед на политическата обстановка, а догодина през май предстоят важни за ЕНП избори за Европейски парламент. Предварителните неофициални очаквания са, че ЕНП отново ще опита да "сдобрява" родните десни в името на по-добро представяне на евровота", пише в съобщението, което по дух напомня мистификацията с Буровата книга.

От една страна е автентично, от друга звучи като измислица. Не е истина, си казва човек, българските лидери на десни партии, които по малочисленост вече напомнят кръжоци, да не се сетят сами, че сега е подходящият момент за обединение, за бърз и категоричен съюз с гражданското общество и помежду си. Не е истина, че на десните не им минават през ума изоставените, предадени през годините, разочаровани и дълбоко огорчени техни избиратели. Не е истина, че потънали в самодоволна и упоителна политлогорея, те пишат програмни документи, давят се в клишета, дават изявления и интервюта, а не се заемат със същинския и очакван от доста време конкретен организационен проект.

Първо в София, после в Брюксел

За колкото десни "сдобрявания", организирани от Европа си спомним, за сто пъти повече разцепления и разроявания ни хрумва.

Докъде трябва да се срине държавата и да стигне реставрацията, какви още автобуси с крепостни българи трябва да бъдат докарани пред парламента, колко пропагандна помия да се изсипе върху достойния ни стремеж да препостроим демокрацията си по правила, за да се събуди дясното? Да се стресне от вика на протестиращите повече от два месеца, да "се сдобри" с отговорността си, която очакваме от него тук в София, столицата на европейска България.

Автор: М. Иванова; Редактор: Б. Михайлова