За общите цели на "свестните хора"

"Обединението на скарани групи от свестни хора е напълно възможно", смята един от най-разпознаваемите лидери на зеленото движение Тома Белев. За разлика от много голословни оптимисти Белев има исторически аргументи, с които да защити мнението си. Той самият е участвал в мъчителния обединителен процес сред природозащитните организации, започнал през 1990-те години. Процесът приключи успешно в първите години на новия век, когато беше създадена коалицията с многозначително име "За да остане природа в България".

"Това бяха хора, които не можеха да се гледат, дори не искаха да са заедно в една стая", спомня си Белев, който днес оглавява Управителния съвет на непартийната организация "Зелени Балкани". По думите му, през 1990-те години причините за разделението сред природозащитниците са били същите, които днес разделят хората от политическото пространство: слава, лидерство, престиж, пари, членска маса.

В името на общата кауза

"Въпреки това тези организации се обединиха, когато видяха, че е заплашено нещо много по-голямо от повода за техните разпри – в случая това беше природата в България. Оттогава съществуваме като една неформална коалиция, която може и да има различия помежду си, но се задейства веднага за нещо голямо. След като е възможно това да стане сред неправителствените организации, не виждам защо да не стане при политиците", казва Белев.

Тома Белев, който наскоро подписа "Харта 2013", гледа с доверие на днешните опити за обединение на "свестните хора" в политиката и по друга причина. Те му напомнят една история, която научил в архивите на природозащитното движение.

"В края на 1920-те години в България има две дружества на лесовъдите, разделени според това кой колко е образован и къде се е образовал. В едното дружество например са лесовъдите с висше образование, завършено предимно в чужбина, а в другото дружество членуват предимно хората с лесовъдско средно образование. Те водят люти битки помежду си", разказва той. "Първото дружество, "академичното", тогава е против идеята планината Витоша да се обявява за парк. Аргументите му са следните: Витоша е близо до столицата и затова е неизбежно да е пълна с туристи или животни, изведени на паша. "Академиците" смятат освен това, че при големината на територията на Витоша никоя власт не би се справила с ефективното ѝ управление като парк и затова не бива да се въвежда изискването за подобно управление. Другото дружество обаче, това на "среднистите", смята обратното. Двете групи са в ожесточен спор. Но въпреки това намират начин да се обединят, когато се оказва, че е застрашено нещо по-голямо от това различие – самата природа", напомня той.

"Само оставка не е достатъчна!"

И днес е така, убеден е Белев, който всяка вечер протестира пред Министерския съвет, защото иска България да се управлява с морал, отговорност и професионализъм. На въпроса как е успял само за две-три седмици съществуване на кабинета "Орешарски" да разбере, че тези три елемента му липсват, Белев отговаря: "Разбрах, че на управлението му липсва морал, когато назначиха Пеевски за шеф на ДАНС. За да назначиш човек без морал на този пост, трябва ти самият да го нямаш. Но те не поемат и отговорност за това, макар че твърдят обратното. Политическата отговорност не е брошка, която носиш на ревера си, в политическия свят тя се измерва с това, че подаваш оставка, а не с това, че си в състояние пет пъти да се извиниш." Що се отнася до липсата на професионализъм, Белев казва, че е проучил някои от назначенията и е бил много изненадан. Просто установил, че има хора, чиято първа следа в интернет, е съобщението, че са назначени за министри. "Какво професионално има в това", пита реторично той. "Ако си професионалист, трябва да имаш някакви научни публикации поне, да си дал знак за някакви свои умения и позиции. А тук няма такова нещо. Абсурдни назначения се защитават с искането ние да дадем на властите аргумент защо да уволнят този или онзи. Докато редът е точно обратният – първо трябва да има аргумент за това защо си назначил някого, а не за това защо трябва да го уволниш", казва той.

Тома Белев признава, че в първите 13 дни от протестите е искал само оставката на кабинета. Не и предсрочни избори. "Но след изявлението на Михаил Миков (срещу медиите) и след изстъпленията на Волен Сидеров само оставка вече не е достатъчна", убеден е той.

С Тома Белев разговаря Татяна Ваксберг
Редактор: М. Илчева