Жестоките лекари на ДС

Болницата на Министерството за държавна сигурност, наричано просто Щази, е създадена през 1959 г. от доктор Волфганг Дор. Той често напомня на подчинените си, че "затворникът остава винаги наш враг". Хипократовата клетва не чини нищо в затвора на Щази. Нищо чудно, щом лечението на пациентите не е било главната цел. Задачата на лекарите на Щази е да направят политическите затворници "годни за затвора и съдебния процес".

Безчувственият д-р Дор

Над 3 000 затворници са били лекувани между 1960 и 1989 в берлинската болница на Щази: хора, ранени при опита им да избягат през граница, тежко болни затворници от предварителния арест или такива, които се разболяват едва след ареста. Затворът ги разболява. Те страдат от депресии, отказват да се хранят, някои опитват да се самоубият.

В архивите на Щази са запазени само откъслечни следи за насилие срещу затворниците в специалната болница. Затова пък бяха открити протоколи от разговори на хора на Щази. От тях е видно, че на главния лекар, доктор Дор, му е било трудно да свикне с наложената му сдържаност: "Вече нямам право да докосна никой затворник, което е жалко, защото в началото успях да поразчистя донякъде сред бандитите", разказва той свободно в приятелски кръг и дори споменава "усмирителни ризи и студени бани"; без да подозира, че Щази подслушва и частните му разговори.

Цинично откровение

Дор разказва пред един свой колега как се процедира със затворници, които отказват да се хранят: "Като почнат да гладуват им слагаме сол във водата, за да не могат и да пият, и след два дни им минава меракът". Той разказва невъзмутимо и за друг начин за пресичане на гладна стачка: "Отваряме му устата, напъхваме големия маркуч и наливаме от фунията гроздова захар. Да видиш как се разяжда после."

Персоналът на болницата се сменя с годините, но едно нещо остава непроменено: главен шеф е Щази. Това намира израз не само във военния чин на медицинския персонал. Чиноподчинението има непосредствено отражение върху действията на лекари и санитари. Професионалната етика остава в подчинение на Щази, защото медицинската интервенция служи на първо място на интересите на следователя, а не на болния.