Ченгето те чака на входа

47-те бивши ченгета, които работят в службата за разсекретяване на архивите на Щази, предизвикават спорадично дискусии в германските медии. Въпросът е дали става дума за подигравка към жертвите на комунизма или пък за социално отношение към хора, които нямат претенции да изпълняват отговорни функции? Дали не се омаловажава стореното от Щази или пък се преувеличава ролята на бивши ченгета, които днес са портиери в службата за разсекретяване на архивите?    

Агенти посрещат усмихнато жертвите си

Роланд Ян, който оглавява отскоро тази служба, е решил да сложи край на този спор. При това той не иска тези 47 души да бъдат уволнени, а просто да бъдат преместени в друга германска институция. "Това са бивши ченгета, които би трябвало да преработват с нужния критичен поглед собствените си тайни служби. Бихме могли да наречем това най-големия виц на германското обединение. Може да се предположи, че понякога подобни грешки се появяват в размириците след историческа по рода си революция. Така че, толкова по-добре, ако сега тази грешка бъде поправена", коментира германският седмичник Ди Цайт.

Сега обаче Роланд Ян, който е пострадал навремето от Щази, бива упрекван в лично разчистване на сметки. Този проблем съществува не от вчера. В знак на протест срещу нежеланието той да бъде разрешен през 1990-те години няколко правозащитници от бившата ГДР напускат службата за разсекретяване на архивите на Щази. Ди Цайт описва иронично ситуацията така: жертви на режима, бивши затворници, които идват да посетят някогашните си килии във вътрешния двор на властта, са посрещани с усмивка от офицери от Щази.

"Загадката на демократичното правосъдие, наследило деспотизма, е в това, че отговорните за терора в ГДР, а и не само там, така и не можаха да бъдат наказани. Ето защо за жертвите е от голямо значение извършителите на престъплението да бъдат назовани и изключени от определени ключови постове в новия обществен ред. Тук се сблъскваме със силното несъответствие между право и справедлвивост. Тази ситуация е типична за времето след края на една диктатура", коментира Ди Цайт.

Бившите ченгета - все още опасни?

Вестникът подкрепя Роланд Ян в искането му за промени в сега съществуващия закон, защото това би било знак срещу всички онези в Германия, които са готови да загърбят миналото. Ди Цайт обобщава: "Вярно, политическата несправедливост не може да бъде премахната постфактум. Оправдаването на виновниците обаче чрез шумната им интеграция в новото общество води до ревизионизъм. Той се проявява чрез недостатъчно съзнание за това що е несправедливост и то не само у някои бивши сътрудници на Щази, но и на цели обществени прослойки."

"Някои германци си мислят, че ГДР е просто част от миналото. Тези щастливи игноранти забравят, че някои от тогавашните шпиони, следователи и съдии са били на не повече от 40 години, когато Берлинската стена пада. Ето защо те съвсем не са безвредни старци, които си почиват в градината у дома", заключава германският седмичник.