Енергиен обрат по български

"Да се развива ли ядрена енергетика в България чрез изграждането на нова ядрена централа?", гласи въпросът. И е много вероятно повечето хора да отговорят с "да", тъй като и след Фукушима българите не се безпокоят от потенциалните опасности на ядрената енергетика. На никого от сериозните софийски политици не би му хрумнало да пропагандира идеята за отказ от атома, тъй като така положително ще изгуби подкрепата, с която се ползва. Построената в края на 70-те години по съветска технология централа в Козлодуй - единствена засега, е източник на гордост за българите. Те не асоциират Козлодуй с опасността от ядрен инцидент, а с ниската цена на тока. "Енергиен обрат" в българския му вариант означава: повече атомна енергия.

Цената оправдава средствата

И тъй като това е така, по време на управлението си между 2005 и 2009 г. бившият премиер и настоящ лидер на опозицията Сергей Станишев съживява съществуващия повече от 30 години план за строителството на втора българска ядрена централа. Подготовката започва още през 80-те години, но разпадът на бившия Съветски съюз води и до прекратяване на строителните работи. Станишев възлага строителството на втората централа в Белене на руския държавен концерн "Атомстройекспорт". И оттогава до днес темата не слиза от вестникарските заглавия. Първоначалните изчисления са, че разходите ще възлезат на четири милиарда евро, но оттам нататък те постоянно се увеличават. Най-късно през 2009, след като германският концерн РВЕ се изтегля като съинвеститор от проекта, финансирането на най-голямата офанзива в най-бедната държава от Европейския съюз е сериозно затруднено.

През март 2012 сегашният министър-председател Бойко Борисов решава да се откаже от проекта Белене - с аргумента, че е твърде скъп за България. При прекратяването на дейността разходите вече достигат десет милиарда евро.

Но българските социалисти не желаят да се примирят. Инициират референдум за спасяването на атомната централа в Белене - независимо колко струва. Това, че БСП успява с лекота да събере нужните 500 000 подписа за свикването на референдума, е показателно за популярността на атомната енергия в България. В първоначално предложения от БСП въпрос не става дума за ядрената енергитика като цяло, а конкретно за Белене. Правителството обаче променя въпроса, зачертава думата Белене и възлага на българите да вземат принципно решение. Въпреки това в България се говори за "Референдума за Белене".

Козлодуй - да, Белене - не

Противниците и привържениците на Белене водят ожесточена борба от седмици. Много от опонентите на идеята за втора централа подчертават, че в никакъв случая не са срещу ядрената енергетика, а само срещу проекта Белене. Такава е и позицията на Бойко Борисов. Премиерът призова поддръжниците си да гласуват с "не", което не означава, че самият той е против ядрената енергетика. Той отхвърля строителството на нова централа в Белене, но иска да разшири съществуващата в Козлодуй и да удължи поне с две десетилетия сроковете за експлоатация на тамошните реактори. Президентът Росен Плевнелиев заяви, че също ще гласува с "не", като подчерта, че е привърженик на разширяването на Козлодуй, което би било по-изгодно от строителството на нова централа.

Същевременно българите най-вероятно ги очакват още ядове с руснаците, ако стане така, както предлагат Борисов и Плевнелиев. Руският премиер Дмитрий Медведев изтъкна неотдавна, че страната му продължава да е заинтересована от изграждането на ядрена централа в Белене. А от "Атомстройекспорт" предвидливо поискаха от България един милиард евро за вече свършената работа по сключения договор. Всъщност може би един трети проект би могъл да допринесе за възстановяването на руско-българския сговор - тъй като България е важен партньор на Москва в проекта "Южен поток", който конкурира "Набуко". Наскоро Борисов заяви, че докато европейците са дали милиони евро за "Набуко" без все още да знаят откъде ще се доставя газът за този тръбопровод, "Южен поток" имал отлични перспективи. Пред сънародниците си Борисов подчертава, че "Южен поток" ще разкрие нови работни места и ще осигури на България транзитни такси.

Решението на гражданите от 27 януари в крайна сметка обаче няма да бъде нищо повече от "сведение" за правителството, тъй като референдумът не е обвързващ. А и летвите за формалната валидност на резултатите са твърде високи. Според българското законодателство в референдума трябва да участват поне толкова хора, колкото са гласували на последните парламентарни избори, т.е. най-малко 4,35 милиона. Без да има никаква сигурност, че това ще бъде постигнато. По-скоро изглежда, че правителството благодарно се хваща за инициирания от БСП референдум, за да отклони вниманието от други несполуки, твърди Меглена Кунева, председателка на опозиционната партия "България на гражданите". А и е безмислено да се задава на гражданите въпрос, чийто отговор е ясен предварително. "Хората тук като цяло поддържат атомната енергетика. Мнението на повечето българи е известно и в това отношение никога не е имало съмнения", казва Кунева.

Автор: АГ, ФАЦ, М. Мартенс; Редактор: Б. Михайлова