"Да" или "не"?

Германската евродепутатка и председателка на групата на Зелените в Европарламента Ребека Хармс не крие задоволството си от политическото решение на Германия да се откаже от ядрената енергетика - решение, което беше пряко следствие от трагедията във Фукушима.

През 2011-та в Германия бяха закрити осем от най-старите реактори в страната, а през следващите десетина години този епизод от развитието на националната енергетика ще бъде окончателно приключен. Германският пример беше последван от редица други страни като Белгия, Швейцария и Тайван.

Накъде ще поеме България?

Ребека Хармс смята, че ядрената енергетика спъва модернизацията на България, защото потенциалните ресурси и възможности на страната остават неизползвани. Тя конкретизира, че не става въпрос за незабавен отказ на българите от атома или за закриването на АЕЦ "Козлодуй": "Подобно решение не е приложимо с оглед на икономическото развитие и енергийните проблеми на страната. Става въпрос да се каже "не" на ядреното бъдеще, за да започне енергетиката да се модернизирира и да потърси пътища за самостоятелното си развитие занапред", казва Хармс.

Тя не крие загрижеността си от липсата на решение за трайното складиране на ниско- и високорадиоактивните отпадъци от АЕЦ "Козлодуй": "Не вярвам на твърденията, че въпросът е бил решен, още повече, че строящото се временно хранилище попада в зона, застрашена от наводнения. България не използва по предназначение средствата от Евросъюза, които й се отпускат за закриването на реактори в Козлодуй", твърди Ребека Хармс.

RWE е бил заблуден?

"Спекулациите около решението на големия германски енергиен концерн RWE да се откаже от ролята си на стратегически инвеститор в проекта за втора атомна електроцентрала в България целят да прикрият една измама", твърди експертът по въпросите на атомната сигурност от Виенския университет д-р Георги Касчиев. По думите му, някои от основните акционери на концерна недвусмислено са изразили тревогата си от евентуалните рискове, свързани с проекта.

"По мое мнение RWE се оттегли, защото разбра, че е бил заблуден от българската страна", казва експертът и пояснява, че е имало обещания Националната електрическа компания /НЕК/ да осигури 5 милиарда евро за своята част от проекта. Обещавано е било дори, че цели 15 години печалбите на германските акционери от това начинание ще бъдат гарантирани от българската държава посредством цената на електроенергията.

Германската страна е била силно обезпокоена и от неадекватната оценка на риска от силни земетресения в региона на Белене. През 2009-та RWE дори е поръчал на реномиран германски сеизмичен институт да направи нова оценка на риска от силни трусове. "Фактът, че германският концерн използва първия удобен случай, за да се оттегли от сагата "Белене", говори и за характера на направените от германските сеизмолози изводи", заключава Касчиев.

Огромният потенциал на българското слънце

Оттеглянето на RWE не означава, че от страна на Германия вече няма никакъв инвеститорски интерес към българската енергетика. В страната вече има няколко значими инвестиции във възобновяеми енергоизточници. Чуждите предприемачи обаче не крият безпокойството си от вероятността "ядреният" референдум да маркира някакъв нов обрат в и без друго обърканата и противоречива българска енергийна политика.

Изпълнителният директор на Българската ветроенергийна асоциация Себастиян Ньотлихс казва в тази връзка следното: "Според мен референдумът "за" или "против" бъдещето на ядрената енергия е като цяло безсмислен. Добре е обаче българите категорично да кажат мнението си по този въпрос. Добре е също така да знаят, че в България слънцето грее два пъти по-дълго, отколкото в Германия. А това дава представа колко много безопасна енергия остава неизползвана", казва Ньотлихс.

Автор: Н. Цеков, Редактор: Б. Узунова