Гърците теглят милиарди, Европа изчаква

Европа се подготвя за евентуалното излизане на Гърция от еврозоната. На европейско ниво се водят вече преговори за граничен контрол, който да предотврати задаващия се отлив на гръцки капитали от страната. Подобно нещо и без друго се забелязва отдавна, но непосредствено преди изборите на 17 юни гърците започнаха да теглят все по-големи суми от банковите си сметки. От началото на юни ежедневно се теглят между 100 и 500 милиона евро, заяви високопоставен представител на една частна гръцка банка пред агенция ДПА.

Ако бягството на капитали продължи с подобни темпове, в края на юни сумите могат да надминат онези пет милиарда евро, които гърците вече изтеглиха през май и изпратиха предимно зад граница или в сейфове. По официални данни от началото на кризата през 2009-та досега от гръцките банки са били изтеглени общо към 80 милиарда евро. Според медийни съобщения в рамките на работната еврогрупа за Гърция се обсъжда възможността за ограничаване на допустимите суми за теглене.

Макар ЕС да желае Гърция да остане в еврозоната, междувременно усилено се разработват сценарии за евентуалното й напускане. Дори самият президент на Еврокомисията Барозу заяви пред италиански вестник в средата на май: "Щом една страна-членка не спазва правилата, явно ще е по-добре да напусне клуба". Макар Барозу да не назова името на Гърция, изказването му очевидно има именно този смисъл.

Реакциите се колебаят между съчувствие и ярост

Повечето политици и експерти обаче предупреждават, че евентуалното излизане на Гърция от валутния съюз може да се окаже още по-пагубно за страната. Експертът за Гърция на брюкселския тинк-танк European Policy Centre Янис Емануилидис се опасява, че страната ще изпадне в още по-тежък недоимък. Евентуалното връщане на драхмата, според него, може да докара и тежки обществени размирици, защото евровалутата е играла ролята на спояващ елемент за гръцкото общество в тежките времена на кризата.

Експертът е на мнение, че дори и в случай на компромисно решение, при което Гърция да остане в еврозоната, са възможни опасности. Става дума за онова, което Емануилидис нарича "политическа катастрофа" - а именно отделни държави от еврозоната да се противопоставят на подобен компромисен вариант или пък самите гърци да откажат да полагат усилия за спасяването на страната си. Подобна "политическа катастрофа" можела да доведе дотам, че кризата да се изостри допълнително, още повече държави от еврозоната да попаднат във водовъртежа на финансовите трудности и дори самата евровалута да се окаже застрашена.

Политици от Брюксел постоянно повтаряха, че изборите в Гърция на 17 юни са си чисто гръцка работа, и че никой не иска, а и не може да наставлява гърците как да гласуват. Само че напрежението в ЕС от изхода на тези избори е толкова осезаемо, че не може да се игнорира. Като че ли всички в момента изпитват желание да извикат на гърците: "Не се влияйте от чужди мнения, но моля ви, вземете правилното решение!".

АГ, ДПА, ДВ, АБ, К. Хаселбах, Б. Узунова, Редактор: М. Илчева