Косъмът, на който виси Гърция

Това, което се случва в момента в Гърция, не е просто трагедия. Това е истинска катастрофа, апокалипсис. Политиците не са в състояние да съставят правителство, ще има нови избори, на които радикалните сили вероятно ще надделеят. Става дума за онези политически Рамбовци, които не държат страната им да изплаща дълговете си и които са амбицирани да отменят ангажиментите на Атина по договорените мерки за икономии.

По-добре ужасен край, отколкото ужас без край

Това, което само до преди няколко месеца изглеждаше утопично, изведнъж се очертава като единствения реалистичен изход за Гърция. Роди се нова дума - Grexit, съставена от английските думи за Гърция (Greece) и изход (Exit). Ясно е какво означава - излизането на Гърция от еврозоната. Излизане, което ще бъде както болезнено, така и скъпо. То обаче е най-доброто решение, убеден е шефът на престижния германски институт "Ифо" Ханс-Вернер Зин: "Ако Гърция остане в еврозоната, това ще я довърши", казва Зин. Той и колегите му от "Ифо" са разработили три сценария за Гърция: интензивен курс на лечение в рамките на валутния съюз; излизане от еврозоната и девалвация на новата гръцка драхма; или запазване на статуквото - тоест, всичко си остава така, както е в момента. От всичките три опции най-добрата е май излизането на Гърция от еврозоната. Все повече стават експертите, които препоръчват именно този сценарий.

Причините за гръцкия провал

Още в началото на новото хилядолетие гърците се настаниха удобно в европейската люлка-хамак. Дълго време комфортът им беше гарантиран, въпреки че нещата в Гърция отдавна куцат. Откакто е въвела еврото, страната систематично губи конкурентоспособност, лихвите на международните капиталови пазари постоянно падат, което пък улеснява трупането на нови дългове. Това от своя страна разпали допълнително гръцкия апетит. Стигна се до бум в строителството и инвестициите, държавните разходи се покачиха неимоверно, а заплатите бяха увеличени драстично.

Последиците

Дойде обаче кризата и от 2008 година насам Гърция е в рецесия. Страната изпадна в неплатежоспособност, поради което се наложи заплатите и разходите да бъдат свити драстично. Това обаче е отрова за конюнктурата и спирачка за вътрешното потребление. Постепенно гърците разбраха, че трябва да започнат да консумират по-малко. Икономиката забуксува, а безработицата скочи. Така Гърция се оказа напълно зависима от ЕС, който пък се превърна в нещо като трансферен съюз, разбирай - съюз, който не спира да прехвърля средства към Гърция. Тоест, да плаща за Гърция и на Гърция. Само дето не остана нито една европейска страна, която да иска да продължи участието си в тази постановка.

Изходът

Той преминава през драстично намаление на заплатите и цените. Само така Гърция може да стане отново конкурентоспособна. Ще рече, че Гърция няма да мине без девалвация. Според експертите едно общо обезценяване от около 20 до 30% би свършило добра работа. В института "Ифо" не изключват дори девалвация от порядъка на 50 процента. Как обаче да стане това? Ако Гърция остане в еврозоната, това би означавало заплатите и цените да спаднат също с толкова. Ако обаче гърците излязат от еврозоната и въведат новата драхма, тя трябва да бъде съответно с толкова обезценена спрямо еврото.

Пътят навън

От решаващо значение е всичко да стане неочаквано, да няма изтичане на информация за предстоящото връщане на драхмата. В противен случай това би породило масово теглене на пари от банките, което би ги довършило. Видяхме какво се случи, когато патовата ситуация след изборите подплаши хората и те опустошиха банковите си сметки. Тогава за няколко дни гърците изтеглиха 900 млн. евро от банките. С други думи - цялата поготовка за излизането на Гърция от еврозоната трябва да премине тайно, а самото връщане към драхмата да стане за един ден или най-много от петък вечерта до понеделник сутринта.

Последиците от излизането

С въвеждането на новата драхма тя става автоматично основна парична единица за всички търговски баланси и бюджети (на държавата и на фирмите). Негативен ефект ще има за задължения, които трябва да бъдат изплащани в евро, тъй като новата гръцка драхма ще бъде изключително девалвирана спрямо общата европейска валута. Вътрешните дългове на Гърция ще бъдат обърнати в драхми в съотношение 1:1. Предимството на този вариант се състои в това, че ако гърците не въведат новата драхма и останат в еврозоната, с намалени наполовина заплати и цени в евро дълговото бреме би им се сторило далеч по-тежко, отколкото с новата драхма.

Рисковете

Най-важният въпрос след като ЕС се отърве от гръцката каца без дъно е какво ще стане с останалите "пациенти" в Европа. Колко висока е вероятността заразата да се прехвърли към Испания и Португалия? Експертите от "Ифо" смятат, че рискът от заразяване и на други страни е голям и предупреждават, че в някои от тях може да се стигне до щурмуване на банките, което пък може да доведе до срив на банковата система.

Безспорно излизането на Гърция от еврозоната ще бъде съпроводено от вълнения на финансовите пазари. Все пак експертите са категорични, че преди 12 месеца, когато спасителният чадър над еврото все още не беше разпънат, рискът щеше да е значително по-голям.

Шансовете

В Аржентина рецесията беше преодоляна само 3 месеца след въвеждането на новия обменен курс. В Тайланд и Италия това отне малко повече време - около година. Гръцкият сектор на услугите, например туризмът и транспортът, би спечелил много от девалвацията, тъй като предлаганите продукти биха поевтинели значително. Обратното важи за вносните стоки - евтината драхма би ги оскъпила много. Гръцките стоки обаче ще останат евтини, което пък ще стимулира производството на родна продукция. Така много скоро Гърция ще се окаже с външнотърговски излишък, с който държавата ще започне да обслужва скъпите евро-лихви.

За да изследват по-добре възможните последици от излизането на Гърция от еврозоната, експертите от "Ифо" са проучили основно други 71 кризи, подобни на тази в Гърция. В повечето случаи още на втората година след преустройството износът се е възстановил напълно. А това определено е добра новина за Гърция.

АГ, ФМ, ПБ, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел