Границите на дипломацията в Украйна

Когато се превзема важен стратегически град, явно че не може да става и дума за примирие. Щом нападателите използват танкове и ракети, очевидно няма и никакво изтегляне на тежките оръжия. Не е изминала и седмица от споразумението в Минск, което трябваше да послужи като пътна карта за установяването на мир в Източна Украйна, а сраженията в Дебалцево, северно от Донецк, на практика вече взривиха всички предпоставки за този процес.

И в Минск нямаше прекалено много надежди, че напрежението в Източна Украйна може да бъде намалено. А сега сепаратистите изцяло игнорираха първите две от общо 13-те точки на споразумението - установяването на примирие и изтеглянето на тежкото оръжие. Те нарушиха договореното, за да поставят Украйна пред свършен факт, обезсмисляйки по този начин всякакви по-нататъшни дипломатически усилия.

Всичко това очевидно стана с одобрението на Русия. Този факт си пролича по провокативното поведение на президента Путин по време на посещението му в Унгария. Игнорирайки здравата логика, той посочи политическото ръководство в Киев като единствен виновник за кървавата баня в Дебалцево и дори призова украинската армия да капитулира. Едва ли може да има по-ясно доказателство от това за неговото пристрастие в този конфликт - в полза на сепаратистите.

Унижение за Порошенко

За украинския президент Петро Порошенко падането на Дебалцево е не само военна, но и политическа катастрофа. В Украйна и без друго се сипеха критики срещу постигнатото в Минск споразумение - поради това, че то съдържа прекалено много болезнени за Киев компромиси. На практика, на украинска територия възникнаха нов "замразен конфликт" и едно сепаратистко държавно образувание под руско влияние.

Още в Минск беше ясно, че нито сепаратистите, нито Русия са склонни да оставят Дебалцево в ръцете на украинците, защото там преминават основните шосейни и железопътни комуникации, свързващи Донецк и Луганск. Именно по този начин се осъществява транспортната връзка между двете така наречени народни републики. И още нещо: от Дебалцево има пряка железопътна връзка към Русия, а това означава, че военните подкрепления за сепаратистите вече ще могат да пристигат още по-лесно.

Обкръжените от седмици насам украински армейски части нямаха никакъв шанс срещу модерните руски оръжия. Порошенко обаче не искаше да се предава и настояваше позициите да бъдат удържани на всяка цена. В крайна сметка, украинските войници бяха принудени да се изтеглят от Дебалцево, а тяхното поражение е унизително за украинския президент, който е поставен под засилващ се вътрешнополитически натиск.

Само дипломацията не може да спре агресора

На повечето украинци навярно е ясно, че без чужда военна подкрепа те няма как да спечелят тази война. Затова трябва да продължат дипломатическите усилия за мир. Ако след превземането на Дебалцево проруските сепаратисти спрат своето нападение, може да остане известен шанс за спасяването на споразумението от Минск. Има обаче и други опасности. Разстоянието от Дебалцево до град Харков в северната част на Украйна не е никак голямо. Също и Мариупол, на юг, остава в полезрението на сепаратистите. А това са предпоставки за нова ескалация на бойните действия.

Възможно е сепаратистите да се задоволят с Луганск и Донецк. Но събитията в Дебалцево показват, че само с дипломация, пък била тя и на най-високо ниво, няма как да бъде спряно нашествието на един агресор. Ако проруските бойци наистина потеглят към Харков или Мариупол, въпросът за оръжейните доставки за Украйна отново ще излезе на дневен ред. Преди всичко обаче са нужни нови санкции срещу сепаратистите и техните поддръжници в Русия. Европейската дипломация достигна предела на своите възможности.