Да не бързаме да се радваме
12 февруари 2015
Завърши среднощният маратон, в който германската канцлерка Меркел и президентите на Украйна, Русия и Франция - Порошенко, Путин и Оланд, преговаряха за мир в Източна Украйна. Но все още не всичко е ясно. След края на срещата първа пресконференция даде Владимир Путин, който оповести, че враждуващите страни са уговорили примирие, влизащо в сила на 15 февруари. По-късно тази новина потвърдиха канцлерката Ангела Меркел и президентът Франсоа Оланд.
Наистина ли ще прекратят огъня?
Безспорно можем да се радваме, че избиването на хора в Източна Украйна ще спре. Във всички случаи обаче сме длъжни да запазим и големи резерви, доколкото все още не се знае какво точно съдържа споразумението. На пръв поглед изглежда, че договореността, която можем да наречем „Минск-2”, не обещава нещо много повече в сравнение с предишното споразумение от Минск, сключено през септември миналата година. Тогава също имаше ангажимент за прекратяване на огъня и изтегляне на тежките оръжия, но примирието не се задържа дълго. Поддържаните от Русия сепаратисти предприеха военна офанзива и спечелиха територии по цялото протежение на фронта. В окото на бурята днес се намира ключовият жп-възел Дебалцево, който видимо е обкръжен от сепаратистите, докато в същото време украинската армия съвсем логично не желае да го отстъпи без бой.
Така че пробивът, постигнат в Минск, не бива да се надценява, защото не е ясно дали примирието, влизащо в сила на 15-ти, изобщо ще оцелее. Нека не забравяме, че всяко прекратяване на огъня има изгледи за успех единствено, ако независими сили контролират демилитаризираната зона между враждуващите страни. Когато това условие не е налице, можем да очакваме, че сраженията ще продължат.
Ако опасенията се окажат основателни
Германската канцлерка Меркел и френският президент Оланд заминават за неофициалната среща на върха на ЕС в Брюксел, където със сигурност ще осведомят партньорите си за споразумението, постигнато миналата нощ заедно с Порошенко и Путин в Минск. Ако изброените опасения за бъдещето на „Минск-2” се окажат основателни и кръвопролитията в Източна Украйна наистина продължат въпреки огромните дипломатически усилия - тогава на дневен ред отново ще излязат въпросите за нови санкции срещу Русия и за оръжейни доставки за Украйна.