Готов ли е ЕС за нови членове?
10 юли 2009През 2006 година тогавашният австрийски канцлер Волфганг Шюсел заяви: "Способността на Евросъюза да приема нови членове ще бъде важна тема в бъдеще. Ние не трябва да претоварваме Европа." Броени месеци след това изказване към ЕС се присъединиха България и Румъния. Съпротивата срещу нови членове, назряла още след голямото източно разширяване през 2004 година, продължи да нараства.
Под въпрос е целият процес на разширяване
Повечето европейски правителствени ръководители казват междувременно, че без Лисабонския договор за реформи няма да има нови членове, с изключение на Хърватия. Но пък нейното присъединяване буксува заради нерешен граничен спор с европейската членка Словения. На въпроса дали в това отношение ще бъде предприет нов опит за посредничество шведският външен министър Карл Билд каза: "Отговорът е не. Това е двустранен спор. Време е засегнатите страни да премислят сами нещата."
Междувременно целият процес на разширяване е под въпрос, независимо дали става дума за страните от Западните Балкани или за Турция. При това преговорите с Турция се водят отдавна. Неотдавна в Брюксел турският министър по европейските въпроси Егеман Багис подчерта, че страната му няма да се задоволи с нищо по-малко от пълноправното членство. Но пък Антонио Мисироли от Европейския политически център в Брюксел смята, че Турция е специален случай:
Заради населението си Турция би имала прекалено голяма тежест
"При турците сме изправени пред ситуация, която е много различна от тази в балканските държави. На Балканите има редица малки държави с ограничено население и много нерешени конфликти. Например гранични, като независимостта на Косово. Но всички те заедно, дори и да носят със себе си сериозни проблеми, могат да бъдат преглътнати от Европейския съюз. Всички те заедно имат по-малко население от Турция."
Мисироли изтъква, че заради населението си Турция ще има голямо влияние върху решенията в Европарламента и Съвета на Европа. И заради това Европейският съюз няма нужда да бърза. Шведският външен министър Карл Билд е един от малкото водещи политици в Европейския съюз, които искат в дългосрочен план да видят в Общността и всички балкански страни, и Турция. Засега правителствата от Европейския съюз могат да се скрият зад нерешения въпрос с Лисабонския договор. Но щом той влезе в сила, ще трябва да бъдат взети и съответните решения.