Източното разширяване през призмата на изминалите години
22 април 2009
Тържественото посрещане на новите страни стана на 1-ви май 2004-та в столицата на Ирландия, която тогава бе на председателския пост в Европейския съюз. Под звуците на Oдата на радостта, в един Дъблински парк, носещ символичното име Феникс, бяха издигнати знамената на 10-те нови страни.
Новите страни - все още под средното ниво
Издигнала се от пепелта на тоталитарната епоха, Източна Европа хранеше надежди един ден да достигне богатите страни от Европейския съюз. В неговия силно идеализиран вид т.нар. „европейски стандарт“ бе една от целите на членството в Общността. Макар и условно, брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението би могъл да се използва като мерило за богатството на една страна. Както през 2004-та, така и днес по този показател нито една от новите страни-членки не е достигнала средното ниво на Европейския съюз.
Ако изключим Кипър, най-близо до тази величина в годината на присъединяването бе Словения, чийто БВП на глава от населението възлизаше на 86,4% от средното ниво на Общността. Най-изостанала бе Латвия с едва 45,7%. Но тези данни потвърждават само различната изходна позиция, без да илюстрират как са се развивали отделните страни след присъединяването към ЕС. Най-голяма крачка към средното ниво на Европейския съюз е направила Словакия. Ако през 2004-та БВП на глава от населението там е възлизал на 57,1%, днес достига 70,2% от средното ниво, т.е. страната се с приближила с 13,1%.
Премахването на разликите като стратегическа цел
Но има и една страна, която е направила, макар и малка, крачка назад. Това е някогашната „пъстра барака“ на соцлагера - Унгария, която и днес отново се отличава от останалите, но този път в отрицателен смисъл. Ако през 2004-та БВП на глава от населението в страната е възлизал на 63,1% от средното ниво на Евросъюза, днес той е паднал на 61,6%.
Нереалистично е да се мисли, че пет години членство в Европейския съюз са достатъчни да заличат напълно “икономическите контури” на някогашната Желязна завеса. Но независимо от моментните трудности постепенното премахване на разликите между Изтока и Запада в рамките на Европейския съюз остава като стратегическа цел. А по думите на един от водещите германски европеисти Вернер Вайденфелд, казани по повод на източното разширяване: „Европа е била винаги силна тогава, когато е подчинявала действията си на стратегическа перспектива.“