Германски страхове: от тези теми германците бягат

В САЩ противоречивата фигура на Доналд Тръмп доведе до там, че в много американски семейства, или пък сред приятели, темата за президента е нежелана. При британците нещата са сходни, когато става въпрос за Брекзит. В Германия проблемът с бежанците е толкова гореща тема, че вече много граждани предпочитат да я избягват.

Реномираният демоскопски институт “Аленсбах” е помолил 1283 души в цяла Германия да посочат кои, според тях, са чувствителните теми в момента. От 14 възможни отговора най-много гласове е събрала темата за бежанците - посочили са я 71% от анкетираните, следвана от темата за исляма.

Пропаст между елита и народа 

Според директорката на института Ренате Кьохер, вълненията от 2015 и 2016 година до голяма степен са изчезнали. "Остава впечатлението, че елитът не възприема сериозно притесненията на хората и дори ги поставя под съмнение”, казва тя.

Немалко от анкетираните са посочили и още една тема: любовта към родината и патриотизмът. Забележително е как са се променяли нагласите към нея през годините: ако преди малко повече от две десетилетия само 16% са смятали патриотизма за чувствителен въпрос, в момента това е тема табу за цели 41% от германците.

"Междувременно една трета от населението казва, че един политик трябва да внимава да не проявява прекалена национална гордост, за да не стане обект на тежки нападки", посочва още професор Кьохер. Гражданите се страхуват, че ако открито изразят своя патриотизъм, ще бъдат сметнати за хора с десен уклон.

За джендърите и третия пол

Друг интересен резултат от проучването на “Аленсбах” показва, че е от значение къде се обсъждат конфликтните теми - дали сред близки и приятели или в публичното пространство. За 59% от респондентите не е проблем да говорят по теми вътре в семейството, докато само 18% са заявили, че са склонни и на обществено място да водят такива разговори. 

Всеки втори германски гражданин е убеден, че днес се обръща много по-голямо внимание на това как човек се държи и какво говори в обществото. Всеки трети германец пък твърди, че свободата на изразяване е възможна само у дома. А 41% критикуват прекалената политическа коректност.

Най-добрият пример: днес от нас се очаква да наричаме чужденците „хора с миграционен произход". Този термин обаче е по-подходящ за академични семинари, отколкото в ежедневната реч, твърди Кьохер. Двама от трима германци мислят по същия начин. За мнозинството анкетирани също и темата за джендър-неутралността отива твърде далеч и среща неразбиране, независимо от възрастта и образователния ценз, както и официалното въвеждане на термина "трети пол".

На източногерманците това им идва в повече

Ако "негърският крал" в "Пипи Дългото чорапче" от Астрид Линдгрен трябва да бъде преименуван на "крал на южните морета", за да бъде политически коректен, според днешните стандарти, то това би преляло чашата. Трима от всеки четирима германци биха предпочели да оставят оригиналната версия такава, каквато си е. Тази тенденцията се засилва през последните години.

Особено в източните германски провинции, където хората все още имат сравнително пресни спомени за ограниченията при предишния режим, не проявяват никакво разбиране за това. Източногерманците все повече се дразнят от правилата за това какво е позволено да се говори как трябва да се държат.

Сред темите, по които германците могат да говорят без никакви скрупули, се нареждат: опазването на климата, равноправието, безработицата или възпитанието на децата.