Лошо ли е да си патриот?
18 юни 2012
Избликът на свръхпатриотизъм по време на първенството в Германия през 2006 година предизвика и контратенденция - антигерманска, чиито поддръжници се борят срещу всяка форма на патриотичен фолклор. Те свалят стикерите от колите, крадат знамената от къщите, взимат шапките или шаловете на подпийналите фенове. В съответствие с най-добрата германска традиция е разработена и точкова система, според която активистите оценяват акциите си, пише "Ди Велт".
Младежката организация на Зелената партия се възприема като част от "антигерманския бунт". Нейните членове разпространяват стикери срещу патриотизма, чрез които изтъкват, че виждали в него проповядване на национализма и дори зачатъци на Четвърти райх.
С презрение към паплачта
Извън политическите оценки, антигерманските манифести са типичен знак за лявата ограниченост и арогантност. А запазеното още от времената на Ленин презрение спрямо сганта от страна на революционния авангард намира в тях актуалното си изражение.
Зелените се опитват да създадат угризения на съвестта на онези, които след десетилетията самоомраза, изпитвана в Германия, за първи път откриват в страната си източник на гордост. Активистите развяват и свое знаме, което изглежда така, сякаш е изработено в ГДР през 1984-та. А към патриотите, на които откачат трикольорите от колите, се обръщат с призива: "Спестете си парите, спестете ни на нас труда, спестете на природата боклука и не замествайте изчезналото знаме с някое ново".
Шовинизъм? Нищо подобно!
Тази Германия, която избуява по време на първенството през 2006-та, е мултикултурна, открита към света, лишена от каквато и да било склонност да преоткрива за себе си шовинизма. Същевременно тя е изпълнена с гордост от факта, че в Берлин и в другите германски градове хората се чувстват сигурно и добре. Глобализираният патриотизъм използва националните идентичности като знак, не като същност.
Интеграцията в обществото може да се смята за напълно осъществена с изрисуваните по лицето цветове на трикольора и лепнатия на колата стикер. Този, който днес се впусне да наблюдава ликуващите след победата тълпи, не би могъл да открие нищо "арийско". Именно в радостта след мачовете може отчетливо да се види колко се е променила Германия и колко радикално, колко абсурдно би било да се търсят в днешните прояви на патриотизъм връзки с национализма, заключава "Ди Велт".
АГ, ВО, УП, ДПА, Б. Михайлова, Редактор: Д. Попова-Витцел