Всички сме от един дол дренки

В България е много трудно да се говори за климат, тъй като под климат се разбира време. А под време се разбира Санстефанският договор и купеста облачност в следобедните часове. Времето на Санстефанския договор е хубаво, на Берлинския - лошо, а на Ньойския - опасно без вериги. От друга страна, ако нещо в България се променя, това е климатът: вчера - дъжд, днес - вятър. Времето с векове си остава все едно и също. А освен това не става за нищо - все не е време за революция, все не е време за наука, все не е време за поезия.

Затова животът ни не преминава във времето, а в климата. В климата са всичките ни надежди и цяла България всяка вечер застава с трепетно очакване пред синоптичната карта на телевизора, за да разбере какъв ще бъде утрешният й ден. Съдба, достойна за тих есенен дъжд, който се стича по настръхналата кожа на лицата ни. Докато глобалното затопляне съвсем не е обезличило България, нека припомним четирите особености на българското време.

Пролет

Слънчице. Киша. Обувки, пълни с вода. Грип. Жътва за здравния бизнес. Понякога се случва лоша година, грипът свършва още през февруари и въпреки рекламните кампании за внасяне на пенсиите в аптеките, складовете пращят от лекарства. Белите престилки се събират пред здравното министерство и скандират „Не искаме компютри, искаме грип“. В топли дни парното топли, в студени - изстудява. Десните партии губят гласове, левите - електорат. Цветарските магазини губят битката за клиенти с ябълковия цвят.

Под корите на дърветата и под палтата на човеците потичат грешни сокове, но само котките си признават греховете. Един хубав ден става ясно, че и тази година сме пропуснали да ходим на ски, но догодина, живот и здраве… Пропуснали сме да подрежем лозата, да засадим дръвче, пропуснали сме няколко рождени дни, между които и нашия, пропуснали сме… Ох, няма ли да свършва тази пуста пролет, че да идва лятото!

Лято

„Summer time and the living is easy“, тра-ла-ла. В операта „Порги и Бес“. Която се намира на обратната страна на България. На обратната на обратната страна, обаче, животът е труден. Рибата скача в реката, но, за да стигне до тигана, ние трябва да ставаме от сън, да ходим до тоалетната, да обуваме чорапи, гащи, обувки, да заключваме външната врата... Пък шансът това да се окаже златната рибка е едва 99 на 100.

Малко е да се каже, че животът е труден, нашето направо не е живот. А като грейне онова ти ми слънце - за да видиш най-обикновени неща, се налага да присвиваш очи. Вечерта пък - тъмно. Уж луна, уж вечерница като слънце, Млечен път, светулки, а се звериш като звяр, за да вкараш ключа в ключалката, или, не дай си боже, се наложи да търсиш някоя изпусната пара. Да са сто долара или двеста евро, иди-дойди, а то най-често се налага да се звериш за 5 или 20 стотинки. Господи, за това ли ни създаде? За 5 стотинки. Срамно и унизително! Изобщо… Изобщо, цялата ни работа е такава - срамна и унизителна. Ох, няма ли да свършва това пусто лято, че да идва есента!

Есен

Време да си обираме крушите. Лошото е, че едни си обираме повече крушите, а други - по-малко. Това поражда справедлива завист. Добре бе, кои са тия, че ще си обират повече крушите от нас?! Защо точно те са избрани от Бога да си обират повече крушите? Най-големите неудачници, мерзавци и негодяи. Подлеци казахме ли? И подлеци! Че с какво те са по-добри от нас, че ще си обират повече крушите?

Нали всички сме от един дол дренки! Гадове! За такива - бой! С една тръба и с всичка сила по главата. Начупи им ръцете на такива шушумиги да ги видим как ще си обират крушите. Обири ще правят? Мръсни обирджии! Гадове! Предатели на родината! Врагове на народа! Жалки плазмодии и нищожества! Плюнки! Затвор, строг тъмничен затвор за такива долни червеи! Доживотен затвор и разстрел! После - на електрическия стол и на ешафода! Значи, само като видим круша и… Ох, няма ли да свършва тази пуста есен, че да идва зимата!

Зима

Ох, няма ли да свършва тази пуста зима, че да идва пролетта!

С това и поредният ни урок по география на България завърши, но уроците на географията не секват.

Очаквайте продължение!