Въпросът не е в това хаотично да се пропускат бежанци

Който иска да разбере основните принципи на бежанската политика на ЕС, ще трябва да отдели повечко време. Въпросът е доста заплетен. Става дума за споразумения с твърде непредвидими партньори като Турция, или за допълнителното бреме, с което са натоварени отделни страни-членки като Гърция, например.

Но основният принцип, който следва ЕС по отношение на хората, търсещи убежище, е да възпрепятства доколкото е възможно мигрантите от Африка, Сирия или Афганистан, издигайки пред тези хора възможно най-високи прегради. Напук на всичко това редица държави от ЕС продължават да се представят като лоно на хуманизъм и човешки права. Германският вътрешен министър Хорст Зеехофер трябваше да изпита на гърба си плодовете от това двуличие по време на спешното си кризисно пътуване до Турция и Гърция. По гръцките острови броят не бежанците отново нараства, а условията, в които те живеят, са крайно мизерни.

Турция пък открито изразява недоволството си от лошото управление на „сделката“ с ЕС, сключена през 2016 година. Същината на тази сделка, най-грубо казано, е следната:

Турция получава пари и други отстъпки, за да спира мигрантите, най-вече от Сирия, още преди да са достигнали европейска територия. Само дето договореното не се спазва много стриктно. И от двете страни.

Пред вратите на Европа

През есента на 2015 г., когато ситуацията с бежанците беше станала просто драматична, германската канцлерка Ангела Меркел взе решение да отвори портите на Европа. В Унгария бяха поставили бежанците в нечовешки условия, затова тя се видя принудена да пропусне хората към Германия. Това беше нарушение на европейското правило, които изисква бежанците да кандидатстват за убежище там, където за първи път са стъпили на европейска територия. По-късно и самата Меркел започна да помага за затварянето на пътищата към Европа и за това правилата за получаване на убежище да бъдат допълнително затегнати.

По същество всичко това се прави от чист страх: пред евентуални напрежения в европейските общества, пред десните популисти във всички страни от ЕС. Някои от тях отдавна вече са в управлението. Европейската политика за даване на убежище, включително и на мнозинството страни-членки, е предимно отбранителна. От години ЕС не е в състояние да постигне съгласие за това как справедливо да бъдат преразпределяни бежанците, които пристигат в средиземноморските страни като Гърция или Италия. Засега няма признаци, че в обозримо бъдеще това ще се промени.

Една подобна политика обаче би отговаряла на нуждите поне на основните европейски държави като Германия, Франция, Белгия, Холандия, а и на скандинавците: Европа най-сетне да се дефинира ясно като континент на имиграция, какъвто впрочем тя е била винаги досега. Да се назоват ясно горните граници за прием на мигранти и правилата, по които те ще бъдат разпределяни в страните от ЕС. И което е още по-важно: тези правила да се спазват от всички!

Изконните ценности на ЕС

Преди всичко друго обаче е необходимо да се осигури хуманно отношение към хората, които достигат до Стария континент. Само в Гърция се намират близо 4000 непълнолетни деца и младежи, пристигнали без придружител. И в какви условия живеят те? Цяла Европа би трябвало да се засрами!

В един свят, в който правилата имат все по-малко значение; в хаотичното време на Брекзита и на Доналд Тръмп, Европа е длъжна да се върне към своите изконни ценности. Това не означава хаотично да отваря врати за бежанците от цял ​​свят. Една от основните задачи на Урсула фон дер Лайен като нова председателка на Еврокомисията ще е да се опита да направи политиката на ЕС спрямо бежанците по-смела и по-надеждна. За да не позволява на популистите да надигат глава.