Как Европа допусна да бъде изнудвана от Ердоган

Европейската миграционна политика няма кой знае колко успехи. Един от малкото такива е постигнатото през март 2016 година споразумение с Турция. Освен че доведе до затварянето на тъй наречения балкански маршрут, то помогна и за това да намалее броят на бежанците, които пристигаха на гръцките острови.

Това припомня швейцарският "Нойе Цюрхер цайтунг" (НЦЦ), който обаче пише, че в момента се забелязва противоположната тенденция: през януари около 2 000 мигранти са достигнали до Гърция по море, през май броят им е бил 3 000, а през юли и август - 12 хиляди души. Тази промяна е ясен знак, че споразумението с Турция трябва да се подложи на преоценка, а и да се подобри, посочва швейцарското издание.

Според вестника, договореното с Турция никога не е било прилагано в пълен обем - виновна била както гръцката, така и турската страна. Ако връщането на мигрантите от Гърция в Турция не функционира добре, „това се дължи основно на лошата работа на гръцките власти, които или не желаят, или са неспособни да провеждат ефикасно процедурите по даване на убежище. Освен това условията в препълнените гръцки бежански лагери са катастрофални, което е позор за Европа“, пише НЦЦ.

В Турция вече гледат на сирийците като на „напаст“

Но също и в Турция положението на мигрантите се влошава сериозно. Икономическите проблеми на страната направиха турците по-малко склонни да търпят милионите пришълци. Актуални проучвани сочат, че над 80% от турците настояват сирийците да си ходят, посочва „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ). Президентът Ердоган едно време обеща на своите сънародници, че сирийските бежанци няма да останат дълго в страната. Оттогава обаче минаха цели 8 години, а нова бежанска вълна изобщо не е изключена - например, ако Асад си върне Идлиб. И не е чудно, че мнозина сирийци отново се готвят да тръгнат към Европа.

„Влошаването на климата в Турция обаче може да обясни само донякъде нарастващия брой на мигрантите, които достигат до гръцките брегове“, пише Михаел Мартенс във ФАЦ. Той цитира данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците, които сочат, че сирийците отдавна вече не са най-голямата група сред пристигащите: около 1/3 от тях са афганистанци, а друга голяма група съставляват мигрантите от Конго - около 12 процента от всички пристигащи. Едно е ясно: обстановката в Турция засилва съмненията относно смисъла на споразумението за бежанците, четем още в публикацията.

Вестник „Ди Велт“ предупреждава, че турският президент Ердоган настоява за нови помощи от ЕС и заплашва, че в противен случай ще пропуска мигрантите към Европа.

Изданието припомня, че Брюксел се е ангажирал да отпусне на Анкара 6 милиарда евро за обслужване на бежанците от Сирия. Ердоган твърди, че дотук страната му е похарчила над 36 милиарда евро покрай бежанците, а в същото време е получила от ЕС само половината от договорената сума - около 3 милиарда евро.

Говорителка на ЕС опроверга това, уточнявайки, че дотук на Анкара са били преведени 5,6 милиарда от договорените общо 6 милиарда евро. А остатъкът също щял да бъде трансфериран скоро.

Турското правителство иска бързо да се създаде договорената с американците зона за сигурност в Северна Сирия. Анкара има намерение да прехвърли поне 1 милион от пребиваващите на турска земя 3,6 милиона сирийски бежанци в тази зона. Ако обаче проектът се провали, Ердоган плаши, че ще пусне бежанците: "Ще бъдем принудени да отворим вратите", заяви турският държавен глава.

Въпросът с бежанците се решава навсякъде другаде, но не и в Брюксел

"Турският президент има два проблема: от една страна се промени отношението на турците към сирийските бежанци, а от друга - турската икономика се намира в упадък. Затова Ердоган иска две неща: повече пари от Европа и създаването на зона за сигурност в Северна Сирия, която да поеме колкото се може повече сирийски бежанци от лагерите в Турция“, пише ФАЦ.

Изданието  саркастично отбелязва, че европейците са поверили на Ердоган ролята на главен надзирател, който да пази южната граница на ЕС, след което са престанали сериозно да се грижат за сирийския проблем. „Какво се случва в раздираната от гражданска война страна и колко хора я напускат - това се решава във всевъзможни столици, само не и в Брюксел, Берлин или Париж. А това позволява европейците да бъдат изнудвани", се казва в коментара на ФАЦ.