Български паспорти за Косово

Двайсетина мургави млади мъже и няколко семейства чакат чинно пред софийската Агенция за българите в чужбина. Бързо става ясно, че идват от Косово. Хората вземат входящи номера - подават молби за признаване на българските им корени. Шансовете им за положителен отговор са високи, тъй като почти няма откази, казва за Дойче веле шефът на Агенцията Росен Иванов.

Удостоверението за български произход носи на притежателя му съществени придобивки: разрешение за временно пребиваване в страната, право да се кандидатства за българско гражданство и временна лична карта със срок на действие от 5 години. Кандидатстването за българско гражданство е свързано с тежка и тромава процедура, преминаваща през Министерството на правосъдието и завършваща с указ на президента.

За разлика от нея получаването на документ за български произход е изчистено от бюрократични спънки - чак до изумителна за българската действителност степен. „Историята не е важна, а това, как сега се самоопределят тези хора", казва Росен Иванов. Допълва, че Европа е територия на свободно самоопределение и на свободно движение на хора и капитали. "На всички, които имат документи за български произход, не им се налага да ги интервюираме. Когато не носят такъв документ се интересуваме от месторождението им и дали имат българско самосъзнание. Трябва да отбележа, че след 1964 г. в Югославия не са издавани документи за български произход. Имали сме много случаи с представяне от кандидатите на фалшиви документи за връзките им с България. Сега поне сме ги дисциплинирали", хвали се шефът на Агенцията за българите в чужбина.

БГ-паспорт или пътен лист за ЕС?

Ако даден кандидат за признаване на български корени не може да представи документ за български произход, работа му върши и бележка за членство в някое от българските културно-просветни дружества зад граница. Каквито издава вкл. учреденото в края на март най-ново дружество на българите в Косово.

„Доскоро интересът у косоварите към български паспорти не беше значителен, и не знам какво се е случило, за да се стигне до сегашния наплив. Твърденията, че в Косово се събират по 1 000 евро за бележка от местно дружество на българите, са за сметка на тези, които пишат подобни неща. При нас всичко е безплатно”, подчертава Иванов. Той не скрива, че издаваният от Агенцията документ е важен коз за кандидатите за българско гражданство, а нейни експерти имат съвещателен глас в процедурата по придобиването му. Справка на Агенцията сочи, че от 2009 година насам 39 косовари са подали молби за признаване на български произход, като 32-ма са получили положителен отговор.

По повод актуална публикация на Дойче веле под заглавие "Косовари искат да са българи" Иванов показва собствена справка за това, че до 2005 година Германия е признала 4 милиона чужденци за германци. „А нас ни разпъват на кръст заради тридесетина паспорта!”, не крие раздразнението си шефът на Агенцията за българите в чужбина.

Експерт: Скопие си плаща!

Бившият председател на Агенцията Спас Ташев, в момента съветник на вицепремиера Симеон Дянков, признава, че въпросът за етническия произход на хората от Южно Косово е част от „целия българо-македонски спор”. На същото мнение е и експертът на Агенцията Йордан Колев. Според доктора на историческите науки „Македония хвърля пари, за да направи от живеещите в Косово 8 хиляди горяни 'ислямизирани македонци'. Същите претенции има и Босна спрямо бошняците в Косово, които твърдят, че са българи. Сараево иска да ги приобщи към заченатата при Тито бошняшка нация на ислямизираните славяни”, посочва Колев. Той признава, че не всички горяни имат българско самосъзнание, и че наличието на български корени само по себе си не определя етническия статус.

Шефът на Агенцията за българите в чужбина Росен Иванов обаче по никакъв начин не желае да ангажира повереното му ведомство с експертни становища, тъй като те са "извън дейността на държавната институция”.

Автор: Н.Цеков; Редактор: Е. Лилов